Той плесна с ръка коня и каретата потегли. Тайнън леко поклати глава и се обърна към Ашър.
— Дано не сбърках. Ако имаш някакво оръжие иди го вземи. Ще те чакам в конюшнята с двата най-добри коня на Оуен Хамилтън.
Седемнадесета глава
Три дни продължаваше непосилният поход на Крис и Пилар. Почти не ядяха, нямаха почивка и нито миг за себе си. Нощем завързваха ръцете им за някой клон високо над главите, от което сънят ставаше невъзможен. Не им бе разрешено и да разговарят. Всяка сутрин ги вдигаха с ритници, омотаваха ги с въжетата и отново тръгваха на североизток. Вечерта на първия ден единият се появи с още един кон, вероятно откраднат отнякъде, и жертвите бяха преместени върху него.
Въпреки изтощението си Крис се опитваше да запомни от къде минават, но на втория ден похитителите й завързаха очите, оставяйки Пилар да я придържа, ако конят хлътне в някоя дупка. Следобед завързаха и нейните очи.
Макар че двете не си проговаряха, постепенно свикнаха да разчитат една на друга. В началото Крис беше изпълнена с враждебност към спътницата си. Пренебрегваше помощта й, стараеше се да не се докосва до нея, изпитваше неприязън към самото й присъствие.
Пилар бързо разбра резервираността й и изобщо не й се натрапваше до момента, в който Крис, без да иска, се свлече от седлото и се хвана с две ръце за нея, за да се задържи.
— По-лесно ще е, ако не сме врагове — прошепна Пилар и тази дързост й коства зашеметяващ удар през лицето от единия похитител.
След този инцидент студенината на Крис започна да се топи. Какво толкова има да се ядосва? Единственото, което имаха да делят, беше Тайнън, но той съвършено ясно бе дал да се разбере, че не желае Крис. Каква тогава би могла да бъде вината на Пилар?
Късно през третата нощ мъжете най-после разпрегнаха конете и повлякоха беззащитните си жертви към тъмните очертания на някаква къща. Продължиха да ги теглят и нагоре по стълбите, а когато ръката на Пилар се удари в парапета, те просто я дръпнаха още по-грубо.
— Можем и сами да вървим! — рече през зъби Крис, като прихвана спътницата си през кръста.
Мъжете не казаха нищо, а продължиха по същия начин нагоре и на четвъртия етаж този, който влачеше Пилар свали от стената връзка с ключове, отвори една дъбова врата, почти цяла педя дебела и нещастниците бяха набутани вътре.
В стаята цареше непрогледен мрак, но Крис скоро свикна с тъмнината и постепенно успя да различи очертанията на голямо меко легло насред пода. Простена и с насълзени очи се запрепъва към него.
Когато се събуди на другия ден, слънцето вече клонеше към заник. За момент тя остана неподвижна загледана през малкото прозорче и се съсредоточи върху състоянието на тялото си. Ръцете й бяха целите издрани и ожулени. Където нямаше засъхнала кръв, имаше безмилостни ухапвания от комари.
Крис се завъртя и погледна Пилар, която все още спеше. Запита се дали и тя самата изглежда толкова ужасно. Гарвановочерната коса на Пилар беше сплъстена и рошава, очите й бяха заобиколени от тъмни кръгове, а това, което се показваше от парцаливите й дрехи, беше осеяно с кървави рани.
Пилар се размърда, отвори едно око и промърмори.
— Стига. Махни се.
След това изпъшка и се завъртя на другата страна Крис не продума, но в следващата секунда Пилар отново се обърна с лице към нея.
— Мислех, че съм сънувала. Не е възможно всичко това да е истина, — тя се опита да се надигне на лакти, но падна отново върху възглавницата. — Къде сме? И преди всичко, защо изобщо сме тук? Мислиш ли, че има нощно гърне?
Крис седна в леглото и отпусна глава назад, за да разкърши схванатите си мускули.
— В ъгъла има параван, би трябвало да е там.
— Ще трябва да намеря сили поне за това. — Пилар бавно се изправи на крака.
Крис също стана със залитане и предпазливо направи няколко крачки из стаята.
— Едва ли някога ще се възстановя — въздъхна тежко тя и се опря на стената.
Стаята беше овална, срещу леглото имаше три прозореца, вдясно беше вратата, а вляво — параванът. Друга мебелировка нямаше.
Крис запристъпва внимателно към единия прозорец. Накъдето поглед стигаше, се простираше гъста гора, непознала човешки крак.
— Бягството оттук е просто детска игра — подхвърли намръщено Пилар, като заобиколи паравана и впери очи във върховете на дърветата. Изведнъж се обърна към Крис И попита: — И аз ли изглеждам толкова ужасно?