— Доста по-ужасно — отговори съвсем сериозно Крис.
Пилар въздъхна и се върна в леглото.
— Имаш ли представа какво означава всичко това?
— Никаква — каза Крис иззад паравана. — Надявах се, че поне ти ще знаеш нещо.
— Струва ми се, че ти си по-наясно от мен. Тайнън е имал основания да стане градинар на Хамилтън, а така и нищо не ми обясни.
— Искаш да кажеш, че просто ти е свирнал и ти си хукнала след него?
— Дължах му услуга, по-точно няколко услуги. Виж какво, ще се заяждаме ли или ще се опитаме заедно да се измъкнем от тук?
Крис се облегна на стената и заяви категорично:
— Нямам причина да се карам с някого заради Тайнън. Можеш да си го задържиш. За мен той не съществува, — тя се направи, че не забелязва иронията в очите на Пилар и продължи: — Всъщност аз съм репортерка, псевдонимът ми е Нола Далас…
— Нола Далас? Онази Нола Далас? Дето все си търси белята, че след това да я опише във вестника.
— Същата — глухо отвърна Крис.
Пилар й протегна ръка.
— Радвам се да се запознаем. Значи това е една от твоите лудории и всеки момент ще се появи нашият спасител?
Крис се усмихна горчиво и й разказа всичко от намирането на преобърнатия фургон с телата на Даяна и Уитман Ескридж до последните думи на Тайнън.
Пилар слушаше внимателно, обгърнала коленете си с ръце. Когато Крис свърши, тя поклати замислено глава.
— Мисля, че Тай е открил нещо. Няколко пъти излиза посред нощ и един път донесе някаква дебела книга. Чете до сутринта, но после не я видях.
— Какво пишеше в нея?
— Цифри. Като в оная тетрадка на Ред.
— Искаш да кажеш сметките на…
— Да, на публичния дом, в който работех.
Пилар я погледна изпитателно и Крис примигна смутено. Естествено Тайнън ще си избере за жена или за каквото там я имаше, някое от момичетата на Ред. Тя с усилие на волята се върна към разговора в момента.
— Може би затова са ни отвлекли. Тайнън е отмъкнал някакви важни документи на Хамилтън или пък… Чувала ли си за Дел Матисън?
— Ха, че кой не го е чувал?
Устата на Крис се изопна в едва забележима черта.
— Той ми е баща.
— Съжалявам — рече Пилар, но не й личеше да съжалява особено. — Щом си дъщеря на Матисън, значи си богата. Може би са ни отвлекли за откуп.
— Това ми хрумна и на мен. Баща ми винаги е умирал от страх да не ме отвлекат, готвачката ни казваше, че е защото имал много врагове. Та аз съм свикнала с тази мисъл.
— А в такъв случай аз защо съм тук? Да не би за да ти прислужвам?
— Знам ли? Обаче се надявам, че тия похитители все пак ще благоволят да ни нахранят по някое време.
— И да донесат малко топла вода. Имам три пръста мръсотия по себе си.
Пилар едва бе изрекла това и отвън се чу шум. Масивната врата се отвори. Зад нея стояха загадъчните злодеи, а до тях — две наплашени жени с табли в ръце. Мъжете махнаха на пленничките да отстъпят до стената докато им се сервира. След храната бяха внесени големи кани с топла вода и накрая две рокли бяха метнати върху леглото заедно с кутия шивашки принадлежности.
Едната жена поизостана, опря гръб в касата на вратата и изрече с разширени от ужас очи:
— Довечера трябва да сте с тези рокли. Ако не са ви по мярка, можете да ги преправите.
Тя припряно се обърна и излезе, а едрият мъж затвори вратата и резето щракна.
— Първо обяда или банята? — попита Крис.
— И двете едновременно.
Те се спуснаха към таблите и водата, и докато с едната ръка се поливаха, с другата пълнеха лакомо устите си.
— Възможно е, те изобщо да не знаят коя съм — обади се Крис, като си поемаше дъх между два залъка. — Може да ме мислят за Даяна Ескридж и цялата тази история да е свързана с плана на Оуен да убие племенника си. Сигурно така смята да спечели време, за да го приведе в действие.
— Но това все още не обяснява защо са взели и мен. Аз не знаех абсолютно нищо.
— Да, но похитителите сигурно смятат, че си наясно с всичко, след като си прекарвала всяка нощ е Тайнън — Крис с усилие изрече последните думи. Не че продължаваше да изпитва някакви чувства към Тайнън. През нощта в хижата той злобно стъпка сърцето й, но самата мисъл, че е изгубила не й даваше мира.
— Ако е тъй — говореше замислено Пилар, — значи те са отвлекли и Тайнън. Дали пък не е някъде тук заедно с онзи русокосия?
— Ашър? Не мога да си представя какво биха могли да искат от него. Той дойде само защото Даяна Ескридж трябваше да има и съпруг.
— Едно е ясно — аз нищо не мога да проумея. — Май предпочитам да са те отвлекли заради парите, а мен — заради… Не, честно, нищичко не разбирам. Не притежавам нищо, от което някой би могъл да се интересува.