Ашър погледна към Тайнън, който държеше главата си нависоко, а в дясната ръка стискаше пистолет. Зад тях се чу глас:
— Обзалагам се, че е работа на Дайсън.
Ашър се обърна и видя Франк, който беше клекнал пред входа на палатката също с насочен пистолет.
— Стойте така, аз ще ида да погледна — обади се той, после изчезна и след минута извика: — Водят проститутки. До една девици.
Тайнън изкрещя на Ашър да се махне и още щом той се изтърколи настрани от пътеката, комарджиите се изсипаха навън с буйни възгласи. Прескот продължаваше да се озърта смаяно на всички страни, но Тайнън го повлече зад палатката и докато Ашър се чудеше какво ще правят вътре, се появи с конете.
— Хайде! — рече припряно. — Качвай се!
Пришпори коня си с все сила и пое на север, Прескот го последва и скоро разбунтувалият се, потънал в кал град остана далеч назад. Яздеха тъй бързо, че засъхналата кал се отлепваше от телата им и се ръсеше зад тях. Към обяд Тайнън рязко свърна в едва забележимата пролука между дърветата и продължи по тясната пътека, която водеше към някакво възвишение. Скоро заваля и двамата нахлупиха шапките си ниско над челата.
Беше вече почти тъмно, когато Тайнън спря и скочи от коня.
— Наблизо има нещо като пещера — извиси глас, за да надвика дъжда. — Ще пренощуваме в нея.
След няколко минути вече седяха край малък огън, на който се варяха кафе и боб.
— Мислиш ли, че ще успеем да я намерим? — попита Ашър, като разравяше с пръчка жаравата.
— Възнамерявам да успея.
Той се беше облегнал на седлото и както винаги шапката скриваше ясните му сини очи.
— Ако Дайсън иска пари, той няма да навреди на Крис, нали?
— Както и на Пилар.
— А, да, чистачката. Виждах я няколко пъти в кухнята.
Тайнън вдигна глава и впери поглед в тила на Ашър, но не продума. След малко се изправи, взе канчето с боба от огъня и го сипа в двете чинии. После наля и кафето.
— Предполагам имаш някакъв план — подхвърли Прескот. — Искам да кажа, знаеш как да спасиш Крис. Ако нещо се случи с нея, целият гняв, на който е способен Дел Матисън, ще се стовари върху теб.
— А ти ще се простиш със зестрата.
— Крис е очарователна млада дама, може би доста своенравна понякога, но от това тя нищо не губи. Пък и не разбирам, защо да не поема ръководството на имението, след като тя е единственото дете и е съвсем ясно, че не проявява интерес към него — той изгледа строго Тайнън. — Не се залъгваш, че тя ще се омъжи за теб, нали? С парите на Матисън може да си намери много по-свестен…
— По-добре ще е, ако пазиш мнението си за себе си. Сега гаси огъня и заспивай. Сутринта тръгваме.
Когато обаче Тайнън сложи ръка върху устата на Ашър и го събуди, утрото бе още много далеч. Той не отговори на въпросителния му поглед, само му направи знак да го последва навън. Дъждът продължаваше да ръми безспир.
— Колко е часът? — прозина се Ашър.
— Може да бъде и последният ни час, ако не се махнем по най-бързия начин. Преди малко тук се навърташе някой.
— Нищо не съм чул.
— Тогава ти си стой, аз обаче тръгвам.
Ашър огледа черната гора наоколо и послушно се качи на коня. През целия ден не си дадоха нито миг почивка и Прескот яздеше в просъница. Чак когато настъпи непрогледна нощ, Тайнън спря пред плевнята на някаква къща, а Ашър премига сънено, не вярвайки на очите си.
— Разпрягай коня — заповяда Тайнън, — освен ако не ти се спи върху него.
Ашър се подчини и с олюляваща се походка поведе коня към обора, сипа му овес и сено, после слепешката последва Тайнън навън. Беше толкова изтощен, че нямаше сили да се възпротиви, когато Тайнън се качи по някакви стълби и стъпи на покрива, след това изтича приведен в другия край и скочи върху съседната къща. Ашър тръгна след него, като се благодареше, че е прекалено тъмно и не вижда земята.
Тайнън стъпи на четвъртия покрив, наведе се над една капандура, извади от джоба си ключ, отвори я и се пъхна под нея. После изчака Ашър и продължи надолу по стълбите. След това пое по дълъг коридор и отвори третата врата вляво.
В леглото се надигна млада жена и премига сънливо.
— Алис, това е Ашър. Нуждае се от легло.
Спящата се зави отново и се обърна на другата страна.
Тайнън побутна Ашър вътре и затвори след него, после продължи нататък по коридора и влезе в друга стая, Ред тъкмо пристягаше халата си.
— Стори ми се, че чух шум.
— Защо е толкова тихо? — попита Тай с ръка върху бутилката с уиски.