— Четирима мъже пристигнаха и започнаха да стрелят накъдето им видят очите. Като си тръгнаха, реших, че ще е по-добре да затворя заведението. Тай, тебе търсеха.
Тайнън пресуши чашата на един дъх.
— Вече два дена ме преследват. Имаш ли нещо за ядене?
Ред извади от едно шкафче хляб и сирене.
— Предполагах, че можеш да се появиш, но не бива да оставаш тук, Тай — тя приседна на дивана. — О, Господи, какво си направил този път? Надявах се, че поне в началото ще кротуваш.
— Аз не им трябвам. Просто искат да ми попречат да намеря Крис — отвърна той с пълна уста.
Ред рязко вдигна глава.
— Малката лъжкиня? Аз й се доверих, а тя взе, че те изостави в затвора, въпреки че си абсолютно невинен…
— Каквото и да е направила, моят дълг е да я заведа при баща й.
— Като рискуваш собствения си живот?
Тай не отговори, а се съсредоточи върху храната. След малко подхвърли:
— Да имаш свободно легло? Сложих Прескот при Алис.
— Легни в моето. Тази нощ повече няма да мога да мигна. Коя искаш? Миналия път с Лиора се чувствахте отлично.
— Искам само леглото. Жени не — заяви Тайнън, докато отново пълнеше чашата си, и не забеляза учудения поглед на Ред.
— Добре, така да бъде. Свали си дрехите да ги дам за пране.
Той се съблече и се мушна под завивките. Ред приседна до него и го погали по косата докато той се унасяше, след това докосна с устни челото му и излезе на пръсти.
— Тайнън! — извика тревожно Ред, като влетя в стаята. — Пак са дошли!
Тай скочи от леглото.
— По дяволите! Къде ми е панталонът?
— Пере се. Спал си само три часа, но трябва да изчезваш веднага. Долу шестима мъже питат за теб.
Тайнън прокара ръка през косата си.
— Три часа! Дайсън не си губи времето.
— Дайсън! — повтори тя. — Ти си тръгнал след Дайсън?
— Нямам нужда от приказки, Ред, а от дрехи. Дай ми да облека нещо!
— Трябваше да извикам шерифа да те затвори и да те спаси от самия теб.
Преди Тайнън да успее да отговори, в стаята нахълта още една жена и съобщи с погнуса:
— Той умря. Казахме му, че няма да се справи с три наведнъж — тя млъкна и се втренчи в Тайнън. — Господи не знаех, че си тук!
— Няма да е задълго — отсече Ред и избута жената навън, след това побърза да затвори вратата. — Вече всички ще знаят къде си и… — лицето й изведнъж се оживи. — Чакай, седни и не мърдай. Хрумна ми нещо.
Ред изчезна навън, а Тайнън нервно се заоглежда из стаята.
Тя се върна след малко с някакви бели дрехи в ръка.
— Този, дето умря, беше някакъв пътуващ артист и това няма да му е нужно повече.
Ред вдигна във въздуха пищен кожен костюм с ресни от раменете до пояса. Панталонът беше със сърмени лампази, осеяни с мъниста и пайети, а на шапката бяха пришити огромни изкуствени диаманти.
Тайнън не си направи труда да го погледне, само измърмори:
— Казах ти да ми намериш нещо да облека, иначе ще трябва…
— Ето!
Ред му подхвърли лъщящите одежди, но Тайнън ги остави да паднат на пода.
— За нищо на света. Трябва ми…
— Чакай, Тай. Онези долу са шестима, а може да има и още. Рейчъл рече, че по покривите видяла пушки. Ако излезеш просто ей така, с теб е свършено. Но те очакват теб, а не някакъв дебел дърт циркаджия.
— Няма да облека това — заяви Тайнън и седна на леглото.
— Предпочиташ да умреш?
— Да, но в собствените си дрехи. Да не би да искаш да ме погребат с тия пискюли?
Ред обърна очи към тавана.
— Не съм чувала подобна глупост. Тай, миличък, помисли малко! Как ще спасиш онова момиче, ако те застрелят? Облечеш ли това, ще си излезеш най-спокойно през парадния вход. Тия стъкълца така ще ги заслепят, че изобщо няма да се сетят да погледнат лицето ти. Освен това, още не си видял всичко. Има бели ботуши, сребърни револвери с бели дръжки и дори сребърни патрони. Костюмът просто няма грешка.
Тай седеше на леглото и мускулите на челюстта му играеха нервно.
— Ако сега долу те убият, ти гарантирам, че за погребението си ще бъдеш маскиран именно ей това.
— Надявам се Матисън ще оцени, какво ми коства връщането на дъщеря му.
— Хайде на работа. Трябва да сложим някоя и друга възглавничка под костюма.
Около час по-късно момичетата посрещнаха Тайнън с бурен кикот. Ашър седеше в един фотьойл, с Алис в скута и пушеше дебела пура.
— Ама ти отива, Тайнън!… — подметна той. — Този костюм е шит специално за тебе.
Ред стисна ръката на Тайнън, която лежеше върху блестящата дръжка на сребристия револвер и приглади косата му, обилно поръсена с талк, за да е в тон.
Възглавничка беше пришита на корема му, така че той беше увиснал над белия колан и почти скриваше огромната лъскава катарама.