Лиора прекара ръка по таза му и подхвърли:
— Жалко, вече всичко е скрито.
— Така, готов си — каза с гордост Ред, — но ти трябва настроение. Като пристигна тук собственикът на дрехите, очите му искряха. На излизане трябва да е същото.
— Ммм… искам да ти заискрят очите — изкиска се в ухото му Лиора.
— Няма време сега — прекъсна я Ред. — Мистър Прескот, готов ли сте?
— Напълно.
— Тогава ще му помогнете да излезе, защото, Тай, ти си толкова пиян, че едва вървиш.
Той кимна навъсено.
— Конят готов ли е? — попита Ред.
— Какъв кон?
— Като го видиш, веднага ще го познаеш — ухили се Ашър. — Повярвай ми, ще го познаеш.
Ред стисна лакътя му.
— Миличък, искам да те виждам и занапред, а това е единствения начин да се измъкнеш. Хайде, целувай ме и тръгвай.
Тайнън я прегърна, целуна я по бузата и излезе съпровождан от дрънченето на ослепително лъснатите шпори. Преди да слезе по стълбите, извади двата револвера, завъртя ги в ръце и гръмна в тавана.
— По-страшен съм от тигър и два пъти и по-бърз — ревна той и момичета се увесиха по раменете му.
Тайнън хвана едно през кръста и го млясна звучно, после изстреля един куршум във въздуха, а втори — надолу, към масата с насядалите мъже. Две халби бира се пръснаха и някакви едър каубой скочи на крака и посегна към кобура си.
Ашър махна с ръка към него, после кимна на Тайнън.
— Пиян е, не виждаш ли? Беше случайно.
— Ти по-добре го разкарай от тука — изръмжа другия.
— По-силен съм от гризли и по-хитър от лисица…
— Хайде, мечо, да се махаме.
Ашър го избута към вратата.
— Стрелец съм, ловец, ездач и…
Той отново се прицели в масата с каубоите, сред които бяха и хората на Дайсън, но Ашър го удари по ръката и куршумът се заби в пищната гръд на жената от картината над бара.
— По-строен съм от бор, по-гъвкав от ела, но жените ще умрат за мен, щото твърд съм кат скала — провикваше се от улицата Тайнън.
— Качвай се на скапания кон — изсъска Ашър, — преди да са ни направили на решето.
Тай се метна върху бялото седло на белия жребец, изправи се на стремената и се понесе в галоп, развявайки буйни ресни. Продължаваше да пее и да крещи, като от време на време се обръщаше и стреляше във въздуха. Мъжете, скрити по покривите наскачаха да видят какво става и куршумите изсвистяха на косъм от главите им.
Прескот яздеше отзад и си мислеше, че сигурно е по-бял и от костюма на Тайнън, но стрелците от покрива не заподозряха нищо и отвърнаха с бурни възгласи, като радостно размахваха пушките си.
Ашър задиша спокойно чак когато оставиха града на няколко мили зад гърба си. Изведнъж Тайнън се изгуби сред дърветата. Той го настигна и го завари трескаво да тършува в торбата на седлото.
— Какво има?
— Все си мислех, че ще се намерят някакви други дрехи. По дяволите!
— Че тези ти вършат отлична работа. Усети ли, че за малко да застреляш един от преследвачите?
— Аз преброих единадесет. Ти колко видя?
— Какво да съм видял?
— Защо мислиш, че вдигнах толкоз шум? Исках всички да излязат да видят сеира. Вътре седяха двама, на покрива имаше петима, а после още двама се появиха иззад ъгъла. Давам им два часа, за да осъзнаят как съм ги изиграл. Значи дотогава трябва да се отърва от тия боклуци и най-вече от този екземпляр — той погледна невярващо снежнобелия кон с розови очи. — Все едно да скриеш планина в къщичка за кукли. Хубаво щеше да е да накараме някого да се премени с тия дрешки, че хората на Дайсън да погнат него и да спестим още малко време.
— И къде ще намерим такъв идиот? — изсумтя Ашър. — Пък и ще привлечем вниманието. Най-добре да ги изгорим. Няма втори, който да облече това.
— Кой знае — рече Тайнън, като слезе на земята и се обърна да развърже ресните, заплетени в стремето. — Светът е пълен с какви ли не типове…
Осемнадесета глава
Тайнън беше прилепил гръб о бялата стена на къщата сякаш с надеждата да се слее с нея. Ашър явно нямаше желание да му търси дрехи и изобщо не бързаше. По едно време на Тайнън му идеше да му запуши устата с ресните дълги три педи или с везаните лампази. Най-накрая успя да го убеди, че нормалните дрехи са и в негов интерес.
Тайнън предпазливо надникна зад ъгъла. Като се увери, че улицата е пуста, той притича до коритото за коне и натопи глава вътре. Докато се обливаше, се сети за подмятанията на Ашър относно аромата на френския талк, с който щедро бе поръсена косата му и скръцна със зъби.
Тъкмо се изправяше, когато усети и безпогрешно различи хладното дуло на пистолет, опрян в тила му.
— Казвай си молитвата, защото се прощаваш с тоя свят.