Пилар бавно приседна на леглото.
— И според теб с колко време разполагаме?
— Баща ми ще обърне света да намери парите, които поиска Дайсън… — тя замълча, защото сълзите я задавиха. Може би вече никога нямаше да види баща си, може би нямаше да види нищо освен тази стая с прозорците към непроходимата гора и дебелата дъбова врата. — Парите ще бъдат тук толкова бързо, колкото може да препуска най-бързият кон. Ако в деня, в който ни отвлякоха на север, Дайсън е изпратил писмо до баща ми на юг, значи имаме два дни, докато парите пристигнат тук.
— Два дни! Но това означава, че Тайнън може да се появи още тази нощ.
— Не бихме могли да рискуваме — Крис стисна ръката на Пилар. — Искаш ли да дойдеш с мен или предпочиташ да останеш тук с надеждата, че ще се върна с подкрепление.
— Искам и двете да стоим тук — отговори Пилар, после въздъхна. — Добре, оставам. Може би ще успея да прикрия отсъствието ти.
— Ако Дайсън разбере, че ме няма, кажи му, че ти си Кристиана Матисън и той ще те остави на мира, докато получи парите. Сега ще ми помогнеш ли с чаршафите.
— Щом трябва — примирително каза Пилар и с ужас установи, че ръцете й треперят. — Щом трябва, ще ти помогна.
Като влязоха в Сикуона. Тайнън даде знак на Ашър да спре.
— Ти върви напред. Иди в големия бар надолу по улицата и седни на някоя маса в ъгъла. Поръчай си бира и ме чакай. Не прави нищо друго. Не говори с никого. Разбра ли?
— Не се тревожи за мен. Ще се оправя.
— Извади си пистолета, дръж го под шапката си и чакай. Искам да си готов, когато започне стрелбата.
— Каква стрелба? Как можеш да бъдеш сигурен, че ще има стрелба?
— А ти не си ли сигурен? Хайде, готов ли си?
Ашър кимна и пое по дългата прашна улица към центъра на градчето. Когато отвори вратата на бара отвътре излетя някакъв човек и се строполи в краката му.
— И да не си стъпил повече тук! — викна след него дебел мъж с престилка през кръста.
Ашър го изчака да се върне зад бара и влезе. Повъртя се малко, докато играчите на покер освободиха масата в дъното, и се премести там с бирата. После свали шапката си и предпазливо скри пистолета под нея.
Беше се облегнал назад притворил очи, но изведнъж почувства раздвижване и разбра, че Тайнън вече също е вътре. Значи наистина го очакваха.
Тайнън си поръча двойно уиски и още при първата глътка към него се присламчи някаква жена, плъзна ръка по гърба му и се облегна на рамото му.
— Ще черпиш ли едно? — попита мазно-мазно. Ашър застана нащрек, като си даваше вид, че е съсредоточен в халбата на масата, но всъщност се опитваше да попие всяка подробност. Вдясно седеше дебел мърляв каубой, който бавно посягаше към револвера си.
„Махни се, сладурано!“ — опита се да й внуши Прескот.
Тайнън леко се дръпна настрани и я погледна.
— Миличка, ще ми се да те почерпя много повече неща. Дали ще може да се уреди?
Лицето й разцъфна в широка усмивка и чак очите й се скриха.
— Хайде, иди горе, аз първо ще си наквася устата. Веднага се качвам.
Проститутката огледа тържествуващо конкуренцията, повдигна мръсната си рокля в червено и черно, после тръгна по стълбите. Щом стигна до средата, Тайнън се обърна към бармана и рече на висок глас:
— Трябва ми информация. Знаеш ли къде да открия Бейнард Дайсън?
Настъпи затишие пред буря, което трая не повече от секунда и тогава започна стрелбата.
Тайнън наблюдаваше обстановката в огледалото над бара, завъртя се рязко, наведе се и прати куршум в корема на каубоя близо до Ашър. Прескот скочи, извади пистолета и повали мъжа, надвесен от горната галерия. След това обърна масата и се скри зад нея, като раздаваше куршум на всеки, прицелил се в Тайнън, който отстъпваше към вратата. Малко преди да я достигне, на един от прозорците се показа някаква глава. Ашър се изправи и викна с всички сили:
— Тайнън!
Тай се обърна, стреля и главата мигом изчезна, но в същия момент Ашър усети режеща болка в крака. Успя да долази до прикритието си, но всички дула бяха насочени към него, а изходът беше на няколко крачки. Той седна, за да зареди оръжието и погледна как кръвта му блика от раната. Тогава се чу смъртоносното щракване от затвор на пушка и на прага разкрачен застана Тайнън.
— Който мръдне, е мъртъв! Прескот, ела насам — изкомандва той.
Докато Ашър се измъкваше между масите, Тайнън стреля в ъгъла и на пода изтрополя нечий изпуснат револвер.
— Търся Бейнард Дайсън и искам да разбера къде е. Прикривай ме — добави тихо на Ашър.
В бара бяха останали само четирима, без да се броят петте тела, другите се бяха разбягали още при първия гърмеж.