— Ей, ти! — Тайнън насочи пушката си към един висок мъж с белег на челото. — Ти ще си първият. След две секунди ще си останал без левия си глезен, ако не ми кажеш веднага къде да търся Дайсън. Говори!
Пръстът му се размърда върху спусъка.
— Имението му е на десет мили в северна посока — заекна високият. — Но там никой не може да припари.
— Това си е моя работа.
Тайнън започна да отстъпва заднишком, а Ашър вървеше пред него и наблюдаваше тълпата, която се струпваше на улицата. Конете им ги чакаха отпред.
— Препускай колкото сили имаш! — викна Тайнън и пое на север към гората.
Ашър галопираше бясно след него и си мислеше, че явно и тази местност му е позната, но като навлязоха сред дърветата, Тайнън на няколко пъти спря и се огледа.
— Май не си бил из този край — обади се Ашър, като се изравни с него.
— Иначе щях да знам къде живее Дайсън. Слизай, там някъде трябва да е.
— Кое? Къде сме?
— Време е да се появят посрещачите.
— Кой? — попита отново Ашър, но не получи отговор, Тайнън скочи на земята и откачи торбата от седлото.
Прескот стисна зъби от болка и внимателно стъпи, като се облегна на коня.
— Дай да ти видя крака — рече Тай и Ашър седна на тревата.
След кратък, но внимателен преглед той извади от торбата бутилка уиски.
— Ще щипе, но е най-доброто средство против оловното отравяне. Не е толкова зле, куршумът само се е плъзнал и те е опърлил. Ще мине бързо, но ще боли.
Аш едва не изрева, когато Тайнън поля зейналата рана, по все пак успя да се овладее.
— Не ти ли се е случвало досега? — подхвърли с едва забележима усмивка чернокосият.
— Тази седмица — не.
Час по-късно двамата лежаха, опрели глави на дърветата. По едно време Ашър чу някакъв звук и погледна към Тайнън, но той му даде знак да мълчи. Прескот се направи на заспал, обаче през леко отворените си клепачи наблюдаваше заинтригуван привлекателната жена, която се промъкваше безшумно към Тайнън. Той бе нахлупил шапката върху лицето си, но щом непознатата се надвеси над него, я събори в скута си.
— Пусни ме! — изпищя тя.
— Хайде, Бел, не може все още да си ми толкова сърдита — подхвърли развеселено Тайнън.
— Ще ми се да те заколя със собствените си ръце — изсъска тя, като се мъчеше да го одере, но Тайнън стискаше китките й без особено усилие.
— Знаеш, че нямам нищо против теб, но как да позволя да продадеш онова момиче на дебелака. Ами то беше едва на тринадесет години.
— Можеше да я спасиш и без да изпотрошаваш заведението ми. Останах без пукната пара. Трябваше пак да се връщам на улицата, за да платя ремонта.
Тайнън зарови лице в косата й.
— Обзалагам се, че си натрупала цяло състояние.
— Не съм! — кресна отново Бел, — но сякаш започна да се отпуска. — Е, посъбрах някой и друг долар. Ти какво правиш тук? И на всичкото отгоре разпитваш за Дайсън! Май ти е омръзнал животът.
— Просто искам да го намеря. Да знаеш нещо за него?
— Не толкова, че да си рискувам кожата. Той за какво ти е?
— Отвлякъл е Крис Матисън — намеси се Ашър. — Позволете да се представя, мадам. Ашър Прескот. На вашите услуги — той повдигна шапката си.
Бел се опита да се освободи от Тайнън, но той продължаваше да я стиска здраво.
— Добре — въздъхна тя, — кажи какво искаш от мен, но, Тайнън, предупреждавам те, че нещата, които правя за теб станаха прекалено много.
— На жените най им обичам туй, че винаги знаят как да ти услужат.
Изведнъж Бел се стегна и го погледна намръщено.
— Крис ли каза? Жена значи, а? Тайнън, ако си въобразяваш, че ще тръгна да ти помагам да намериш друга…
Той я целуна, за да млъкне.
— Баща й ме е наел да я върна при него, но Дайсън я отвлече. Всичко е само бизнес.
— Тогава най-добре я остави там, където е. След като Дайсън се е позабавлявал с нея, вече за нищо няма да става.
Тайнън сви вежди.
— От личен опит ли говориш?
— Видях една жена, дето беше минала през ръцете му. Той не обича жени. Всъщност, той не обича никого. Имението му е наблизо, но май не стои много-много в него. Доста често пътува на изток и, Бога ми, не ми е ясно защо му е изобщо да се връща в тая дупка тук. Има пари да живее където пожелае.
Тайнън я пусна, но тя продължи да седи в скута му.
— Чух, че търгувал из тоя район — рече той.
— Според слуховете той има пръст във всяка мръсотия през последните години, но никой нищо не може да докаже и шерифът изпитва ужас от него.
Тайнън помълча, а след малко попита:
— Каква му е охраната?
— Най-добрата. Къщата се пази денонощно, има и кучета, които ще те разкъсат преди да гъкнеш.
— Някой успял ли е да проникне вътре?