— Че кой ще е толкова луд да пробва?
— Бел, познаваш ли някой, дето е влизал в къщата?
Тя наведе глава, въздъхна и отвърна:
— Честно казано, миналата година ходих там. Бяхме с още няколко момичета… Тайнън, изобщо не искам да си спомням какво стана онази нощ.
— Бел! — той я прегърна силно. — Дайсън е отвлякъл едно момиче и сега то стои затворено при него. Ние с Прескот сме дошли да го освободим. Нужна ми е помощ. Ако ми кажеш всичко, което си спомняш за разположението на къщата, ще съм ти истински благодарен.
Бел се дръпна назад.
— Нищо не заслужаваш след онова, дето го свърши в заведението ми… Ама все пак ще ти помогна — тя го погледна изкусително. — Правя го само заради спомените от Сан Антонио. Сещаш ли се?
— Всеки ден — усмихна се той. — Те са ми мерилото за хубаво прекарване. — Тайнън се обърна към Прескот. — Имаш ли лист? Бел ще ни нарисува скица на къщата.
Ашър закуцука към торбата си, а Тайнън положи Бел на тревата до себе си. След около час двамата отново бяха на конете. Бел вдигна очи към Тайнън.
— Между другото, вчера някакъв тип разпитваше за теб из града.
— Как изглеждаше?
— Дълъг, кльощав, рижав. Ръката му беше превързана и едва ходеше. Май много му се искаше да те види.
Тайнън се наведе към нея и устните му се разходиха по лицето й.
— Кажи му, че си ме видяла на четиридесет мили оттук.
— Ще си помисля. Ако дойдеш да поискаш прошка, задето опропасти заведението ми…
— Може и да дойда.
Тайнън й се усмихна, после пое на север към имението на Дайсън.
Деветнадесета глава
Пилар седеше на пода, опряла глава на леглото. Въпреки старанието си да остане будна, се бе унесла и не усети мъжа, влязъл безшумно в стаята. Когато той сложи ръка върху устата й, тя подскочи и уплашено отвори очи.
— Тайнън! Ти ли си?
— Къде е Крис? — бяха първите му думи.
Пилар се надигна и премига.
— Не знам. Няма я вече няколко часа, чух лай и крясъци, но нямам представа какво е станало. Тай! Страх ме е…
Изражението на лицето му недвусмислено изразяваше какво мисли за тази постъпка. Беше като буреносен облак.
— Как излезе?
Пилар се изправи и кимна към леглото.
— Накъсахме чаршафите на ивици и тя се спусна по тях през прозореца. Тай! Ти си ранен. Ела, седни тука.
— Нямам време. Трябва да я открия, и то веднага. Това не е важно, няколко ухапвания от кучета. Защо, по дяволите я пусна? Тя, разбира се, няма и капка разум, но ти, Пилар. Нали ти казах да внимаваш за нея!
— Как бих могла да я спра? Дайсън рече, че е изпратил сто от своите хора да охраняват пътя дотук. Ти като нищо можеше да си мъртъв… Пък и според Крис той няма да ни пусне, защото ще го издадем.
— Дайсън поискал ли е откуп?
— Именно това е странното. Аз не съм сигурна, че Дайсън знае коя е тя. Говореше само за Даяна Ескридж, за баща й, за мъжа й… Ако не е разбрал, че Крис е толкова богата, тогава защо изобщо ни отвлече?
— По-късно ще мисля за това. Сега по-важни са пушките. Видя ли какво направи Крис, като слезе долу. Към гората ли тръгна или се върна в къщата? Много обича да се рови из вещите на хората.
— Аз прибирах чаршафите и нищо не успях да видя, но предполагам, че е влязла в къщата, защото кучетата я наобиколиха още щом докосна земята. Беше си омотала обувките в парцали и ги беше натрила с лой, за да ги хвърли и да подлъже кучетата.
— Е, този номер явно не е минал, защото вън я нямаше. Сега, чуй ме и прави точно това, което ти казвам. Прескот, русият, дето се представи за неин съпруг, ще дойде след няколко минути. Той ще ти помогне да се измъкнеш оттук. Ще те преведе по покрива.
— А ти къде ще бъдеш?
— Ще търся Крис — отвърна лаконично Тайнън, отиде обратно при прозореца и грабна въжето, спускащо се отгоре. Пилар успя да различи тихите му стъпки по покрива, после всичко отново утихна.
Тайнън даде сигнал с ръка на Ашър и след това преметна няколко пъти въжето около един комин и се спусна от другата страна на къщата. Благодарение на плана, който им даде Бел, можеше лесно да се ориентира и този път целта му бе кабинета на Дайсън. Ако Крис би желала да се скрие някъде, то ще е именно там.
Стаята беше тъмна и вътре нямаше никакви признаци на живот — не се виждаше и следа от документи, папки или архиви, още по-малко пък от някоя избягала пленничка.
Тайнън предпазливо отвори вратата и излезе в потъналия в мрак коридор. Напрегна слух и успя да различи гласове някъде от долните етажи, но те не изглеждаха развълнувани като при среща с надничащата по стаите Крис.
Той се притисна до стената и бавно тръгна по стълбите.
Бел бе казала, че къщата е голяма и Тай не беше сигурен откъде точно да започне претърсването, но реши, че все пак е най-добре да провери първо в библиотеката. Не че имаше кой знае каква вероятност Дайсън да е скрил нещо именно там, по-скоро защото Крис не би я пропуснала. На няколко пъти той спря, за да се ослуша и да се огледа на всички страни, но не усети нищо тревожно. Прекоси трапезарията и застана до вратата към коридора. След това съвсем внимателно я отвори и спря пред вратата за библиотеката.