Когато се озова вътре, той отново се прилепи до стената и зачака. Нещо не беше както трябва. Не можеше да прецени какво точно, но имаше нещо странно. Той стоеше тъй неподвижен и притихнал, че се сливаше с мрака.
Изведнъж някой драсна клечка кибрит и Тайнън обърна глава. Насреща му седеше Бейнард Дайсън и невъзмутимо палеше пурата в устата си.
— Браво! Беше почти безшумен.
Той се наведе и приближи клечката до лампата на писалището.
Тогава Тайнън видя и Крис, здраво завързана за стола и със запушена уста. Очите й се въртяха диво на всички посоки, сякаш току-що бе станала свидетелка на нещо ужасяващо.
— На твое място няма да рискувам — заяви Дайсън щом Тайнън понечи да се приближи. — Пистолетът ми е зареден и хич няма да се поколебая да го използвам.
Тайнън остана като закован, без да трепне. Едва забележимо се озърна. Дайсън се ухили.
— Уверявам те, няма къде да избягаш. Стигна дотук, защото ти го позволих. — Той се вгледа в пурата между пръстите си. — Питах се коя ли от тия двете кукли ще те заинтересува повече.
Той се изправи и застана зад Крис. Дръпна главата й назад, прекара ръка по гърлото й и долепи дулото на пистолета до слепоочието й.
— Защо ми се струва, че тая хубавица не е личността, за която се представя? Хамилтън каза, че му била братовчедка — някаква кротушка, дето гледала мъжа си в очите, докато той й раздавал шамари. А ето че сега същата тая невинна душица решила да избяга през прозореца на четвъртия етаж.
— Какво искаш? Ако желаеш пари, ще ги имаш. Трябва само да я пуснеш.
— Пари ли? — искрено се изненада Дайсън. — Ти да не би да си натрупал състояние?
— Знам от къде да намеря.
Дайсън се отдръпна, но пистолетът все още бе насочен право към главата на Крис.
— Че откъде ще ги вземеш? Да не би твоите проститутки да са толкоз богати? Или ще почнат да се продават специално заради теб? А може би оня твоят миньор най-после е напипал златната жила?
Тайнън мълчеше, без да откъсва очи от него.
— А, спасителят не желае да се издава! Как да ти поразвържа езика? Мога например да си поиграя с бялата гушка на тази кукла.
Тайнън не помръдваше.
Дайсън прекара длан по ръката на Крис.
— Какво чувстваш, като гледаш как някой друг я докосва? Искаш да я запазиш само за себе си, нали?
— Прави с нея каквото щеш. За мен тя е само средство да спечеля пари. Баща й ми плаща, за да я заведа при него.
— И кой пък ще тръгне да дава пари, за да му доведат собствената дъщеря?
Тайнън обмисли отговора си, после в тишината отекна плътният му глас:
— Дел Матисън.
Единствено по незабележимото трепване на пурата в ръката на Дайсън можеше да се съди, че е чул. Дълго време никой не проговори. Дайсън наблюдаваше изпитателно Тайнън и след малко подхвърли:
— Май съм те подценил. Мислех, че се занимаваш само с проститутки.
— Така и правя. Хич не искам да си имам работа с такива като нея. Досега ми е донесла само неприятности.
Дайсън обви пръсти около шията на Крис.
— Искаш ли да проверим колко ще ти пука?
— На Матисън няма да му се хареса, ако някой посегне на дъщеря му, а той не е за твоята уста лъжица.
За миг Дайсън претегли думите му, после отстъпи заднишком към вратата, надникна за секунда навън и в библиотеката влязоха двама мъже.
— Заключете ги в мазето — разпореди.
Тайнън мрачно наблюдаваше как отвързват Крис. Тя политна напред, една ръка я хвана грубо и я изправи. Когато мина покрай него, погледите им се срещнаха. Тайнън покорно тръгна пред пушката, опряна в гърба му.
Слязоха по многобройни стръмни стъпала. Единият от мъжете отключи някаква врата и бутна Крис през нея. Тайнън влезе сам и изчака да затворят, после пипнешком откри Крис и я прегърна, сякаш да се увери, че е цяла-целеничка.
— Крис, Крис — шепнеше той, — добре ли си, Крис?
Тя се вкопчи в него като в спасителен бряг и сълзите се отприщиха.
— О, Тайнън, той е ужасен. Разказа ми за три жени, които са били тук. Промушил едната с ръжен и…
— Шт. Всичко свърши — Тайнън я държеше в обятията си и милваше косата и раменете й.
— Кръвта й изтекла пред очите на другите. Тя била… — Крис се задави от сълзи. — Най-подробно ми разправи как точно умряла.