— Крис, успокой се. Престани да плачеш. Той нищо няма да може да ти направи.
— Но как е възможно да съществуват толкова жестоки хора! Той не изпитваше никакви угризения. Защо никой не го е наказал?
— Не знам. Важното е, че ти си добре.
Крис дълго време не можеше да се успокои. Когато най-после сълзите й секнаха, тя се отдръпна от Тайнън и му обърна гръб.
— Да, мога да се върна вкъщи, ако за това си се тревожил — заяви тя като подсмърчаше.
Ръцете на Тай неохотно се откъснаха от тялото й и когато заговори, в гласа му се прокрадваше болка.
— Ще се опитам да намеря огънче.
Крис се облегна на стената и притвори очи. Главата й пулсираше, ръцете и глезените й бяха ожулени от въжето, а в ушите й кънтяха ужасните думи на Дайсън, но също и уверенията на Тайнън, че за него тя не означава нищо.
Той драсна клечка кибрит и я поднесе към някаква свещ. Мазето беше съвсем малко, стените бяха голи, влажни и студени. В единия ъгъл имаше прогнило дървено шкафче, в което се въргаляха няколко обвити в паяжина буркана и две-три полуизгорели свещи. Като се изключи плесента, пропълзяла по стените, помещението беше съвсем празно.
— Искам да те разгледам — рече Тайнън с хладен глас и навъсено лице.
Крис като ужилена се дръпна от протегнатата му ръка.
— Не ме докосвай. Нищо ми няма.
— По-разумно ще е да си помагаме. Ако ми се противопоставяш, доникъде няма да стигнем.
— Искаш да кажеш, че няма да си получиш парите от баща ми? Може би Дайсън ще те освободи, след като му разкри коя съм. Защо не си разделите откупа?
— Срещал съм неблагодарници, но… Крис, трябва да те оставя в ръцете на Дайсън.
— Ами още не е късно. Ето я вратата.
Тайнън понечи да отвърне, но се отказа. Приближи се до вратата и започна да я изследва.
— Пак си с нови дрехи — отбеляза след малко Крис. Той не отговори и не се обърна.
Крис се опита да се изправи, като се опря с длан на стената.
— Предполагам, че Пилар вече е на свобода — подхвърли тя.
— Ако си беше стояла в стаята, и ти щеше да си вън.
— А откъде си сигурен, че той не те е следил от самото начало?
Тайнън продължи да оглежда стаята — взираше се по ъглите, клекна да проучи пода, който представляваше само вкоравена пръст.
— Дайсън каза, че е изпратил сто души да охраняват пътя до тук. Ти как успя да се промъкнеш?
— Парите на баща ти са най-добрият стимул. Само благодарение на мисълта за тях отървах кожата.
— Е, може би се държах грубо. Извинявай. Задължена съм ти, че си опитал да ме спасиш. Наистина съжалявам, че ще заплатиш за това с… каквото ни чака.
Тайнън се завъртя и най-сетне я погледна.
— Мисля, че плановете на Дайсън ще се променят, след като вече знае, че си дъщеря на Дел Матисън. Сега най-хубаво ще е да си починеш доколкото е допустимо, защото мисля, че утре ще ни изведат оттук.
Крис послушно седна на голата земя и известно време не проговори.
— Ти можеше да се измъкнеш от капана в библиотеката. Можеше да се справиш с двамата отвън. Защо не опита? — попита тихо тя.
Тайнън отпусна глава на вратата и притвори очи.
— Може би щях да успея, а може би — не. Хайде, опитай се да поспиш. Утре може да се наложи да тичаме.
Крис млъкна и се загледа в Тайнън. След ужасната нощ в хижата бе положила всички усилия да не мисли за него, да изтрие от паметта си спомена за лицето, очите, ръцете му. Но сега, когато той бе толкова близо, че почти можеше да го докосне, в съзнанието й ясно изникнаха и най-малките подробности. Ала заедно с представата за хубавите мигове в главата й прозвучаха обидните му думи. За него тя не означаваше нищо друго освен пари и средство да получи свободата си, за него тя беше една от стотиците жени, споделили леглото му.
Загледана в трепкащото пламъче на свещта. Крис си спомни как тогава попита за сватбата. Колко наивна е била.
Но и сега отново продължаваше да се държи като наивница. Дни наред си повтаряше, че той се е подиграл с чувствата й, но всъщност той от самото начало правеше всичко възможно да стане ясно, че не предлага нищо и не обещава нищо.
По едно време Тайнън отвори очи и погледите им се срещнаха. За миг Крис едва се сдържа да не се хвърли на врата му. Но не! Ако някога е изпитвала чувства към него, то той ги уби онази нощ и тя ще забрави всичко, дори и ако това й коства живота.
— Искаш ли да ти покажа какво намерих? — попита Крис и се изправи.
Тайнън кимна, но не отговори. Просто седеше и се взираше в нея, а очите му блестяха в тъмнината.
„Мислиш си, че онова ще се повтори? За нищо на света, каубой!“ — закле се наум тя.
Крис се обърна, разкопча блузата си и извади дълъг колан от сребърни халкички.
— Това е мое — рече замислено тя, погали го и чак тогава го подаде на Тайнън.