— Среброто е потъмняло. Изглежда доста старо. Къде беше? В торбата ти?
— Естествено, че не. Намерих го сред нещата на Дайсън. Има едно сандъче, в което държи разни ценни вещи. Смятам, че повечето от тях са били изхвърлени от морето. Но още щом видях това, бях сигурна, че е мое, така че го взех.
— Искаш да кажеш, че никога не си виждала този колан, но знаеш, че е твой.
Тя го погледна и изражението й напомни за своенравния нрав на жените Монтгомъри.
— Бях забравил, че си ясновидка — подхвърли подигравателно Тайнън.
Крис вирна нос, обърна му гръб и отново стегна колана под блузата си.
— Все пак какво е това?
— Ще опитам да подремна — отсече тя и отново се облегна на стената.
— Нямам намерение да… — започна Тайнън, но думите му увиснаха във въздуха и той смени темата: — Не искаш ли да разбереш как се сдобих с тези дрехи?
Крис се помъчи да потисне любопитството си, но й беше невъзможно. Репортерският нюх бе неутолим. Против волята си тя кимна утвърдително.
Тайнън започна от промъкването при Ред, разказа за засадата, за белия костюм и белия кон с бялото седло.
Крис слушаше със затаен дъх и богатото й въображение допълваше подробностите, които той умишлено пропускаше. Чак когато й описа срещата с Чанри, тя се усмихна и попита:
— Но преследвачите не са ли тръгнали след него?
— Точно такава беше целта — ухили се доволно Тайнън.
— Но това не е честно! Сигурно са го убили.
— Естествено ти предпочиташ да бяха убили мен.
— Много добре знаеш, че не е така.
— Пък и за твоя радост вече разбрах, че Чанри се е отървал. Е, отнесъл е малко бой, но е жив и здрав.
— И изгаря от нетърпение да те види…
— Напоследък съм доста известен.
— Имаш ли представа защо Дайсън се интересува толкова от твоето минало? Дали целта му всъщност не е да се добере до теб?
— Съмнявам се. Просто е искал да разбере, кой ще успее да изиграе хората му и да проникне в имението му — Тайнън млъкна и впери горящите си очи в лицето й. — Крис, след като тази нощ може да ни е последната на този свят, какво ще кажеш да…
Той не успя да довърши. Крис скочи и закрачи нервно напред-назад.
— От всичките отвратителни неща, които съм чувала, това е най-гнусното. Как смееш! След като ми наговори такива обиди! За каква ме мислиш?…
— Но тогава в хижата ти…
— Тогава мислех, че съм влюбена в теб и смятах, че ще се оженим. Това беше преди да разбера какво нищожество си. За теб жената е парцал и нищо друго и ти повече никога няма да ме докоснеш!
— Просто реших да те попитам — поясни Тайнън и гласа му се прокрадваше задоволство. — Хайде да спим вече.
Крис млъкна, но изобщо не можа да мигне. Цялата трепереше от ярост и кръвта й кипеше. Какво си въобразява? Господи, как си позволява!
Когато ключът се превъртя и вратата се отвори, тя все още не се бе успокоила.
Двадесета глава
Някакъв мъж я сграбчи за ръката и я бутна към стълбите, след това изръмжа в лицето й:
— След като той свърши с теб, си моя. И разбира се, след като нахрани псетата с тоя красавец… — Той кимна към Тайнън, който вървеше подире им, сподирян от още един мъж, с пушка.
Като стигаха първия етаж, ги натикаха в трапезарията, където чакаше Дайсън. Той не продума, докато мъжете не завързаха Тайнън за един стол пред прозореца и излязоха.
Дайсън запали пура, премести очи от Крис към Тайнън и най-после заговори:
— От години чакам този момент. Планирах всеки детайл, обмислях всяка дума. Кой би се сетил, че всичко от само себе си ще се нареди?… Примамката просто ми се натика в ръцете.
Дайсън беше вперил поглед в Тайнън и говореше единствено на него, сякаш Крис изобщо не съществуваше. Тогава тя разбра, че той възнамерява да я използва срещу Тайнън.
— Преди да… умрем, ще ни кажете ли защо сме тук — намеси се тя. — Какво сме направили?
Дайсън бавно всмукна от пурата.
— Нямам намерение да ви казвам абсолютно нищо. Утре тази къща ще бъде само купчина пепел и сред нея ще бъдат останките от две тела. Никой няма да може да ги разпознае. Баща ти така и няма да научи какво се е случило с милата му дъщеричка.
— А няма ли хората да пожелаят да научат какво се е случило с Нола Далас?
Дайсън отново се загледа в пурата си.
— Ти си пълна с изненади — той вдигна очи към Тайнън, който все така не помръдваше. — Както и ти впрочем. Тази е доста по-различна от приятелките ти.
— Какво имате против Тайнън? — обади се отново Крис. — Ако си мислите, че се интересува от мен, грешите. За него аз не означавам нищо, абсолютно нищо.
— Естествено — на устните на Дайсън затрептя сатанинска усмивка. — Ела тук.