Крис сви юмруци.
— Няма.
— За всяка неизпълнена моя заповед ще отнемам един час от неговия живот. Ако ми се подчиняваш, ще го гледаш жив малко по-дълго.
— Аз не мога да…
Изражението на лицето му я възпря и тя потръпна. Защо Тайнън не предприемаше нищо? Наистина ли му е все едно какво ще се случи с нея? Крис се опита да се овладее и да разсъждава трезво. Тайнън явно няма да се намеси, дори няма да пророни и дума, за да осуети действията на Дайсън. Значи всичко зависи от нея. Ще трябва да се бори сама.
Тя крадешком огледа стаята, като се стараеше да не се издава. На скрина имаше две кутии за сребърни прибори. Поне едната вероятно съдържа нож. Ако успее да го докопа и да подлъже Дайсън…
Крис бавно пристъпи към него. Очите му я пронизваха.
— Защо си мислите, че този каубой ме интересува? Баща ми го е наел, за да ме преведе през мъгливата гора. Знаете ли, че е бил в затвора? Татко е уредил освобождаването му. Той изобщо не е мой тип.
Дайсън я наблюдаваше изпитателно и Крис забеляза как погледът му се задържа по-продължително на бедрата й, които тя люлееше повече от необходимото.
— Аз харесвам властните мъже — продължи тя.
Вече бе почти до него и пред скрина.
— Имате ли понятие, колко богат е моят баща? Можете ли да си представите, каква империя ще се получи, ако неговото и вашето богатство се слеят?
Думите й явно го развеселяваха.
— Да не би да се опитваш да ме прелъстиш? Май се залъгваш, че ще ме накараш да забравя целта си. Ти си попаднала между кръстосан огън случайно, но и ти ще получиш куршум.
Лицето на Крис беше вече почти на педя от неговото.
— Опитвам се да спася главата си. Ако ние с вас, така да се каже, се обединим, ще имаме неограничена власт. Ако ме убиете, баща ми ще ви преследва накрай света. Животът ви ще се превърне в кошмар.
— А тоя тук?
— Какво значение има той? Пуснете го да си върви. Не ни е нужен.
Дайсън й се ухили.
— Добре се справяш, малката, но номерът няма да мине. И двамата ще умрете. Матисън няма да допусне в своята империя човек, който е посегнал на дъщеря му.
Изведнъж той сграбчи Крис, притегли я към себе си, захапа устните й и грубо ги разтвори с език. Когато я пусна цялото й същество изразяваше отвращение към него.
Той я бутна назад.
— Не те бива за артистка. Не искам да ме смятат за глупак. Ела тук!
Крис вече истински се страхуваше от този човек. Няма да може да му се измъкне. Той ще я измъчва пред очите на Тайнън, след това ще убие него, а по-сетне и нея. И тя дори няма да разбере защо.
Тя отново се приближи и нежно обгърна врата му. Започна да го целува, зарови пръсти в косата му. Стараеше се да вложи някакво чувство и да отслаби бдителността му. Той отново плъзна език в устата й и Крис престорено въздъхна. Дясната й ръка вече беше в кутията със сребърните прибори. Пръстите й напипаха ножа, но сега идваше най-рискованият момент — да го извади безшумно и да замахне… Почти бе успяла, но изведнъж Дайсън се завъртя и хвана ръката с ножа.
— Ще ти се да ме прободеш в гърба, така ли, миличка? — възкликна той и я удари през лицето.
Крис се строполи на пода и докосна разкървавената си уста.
Дайсън се спусна към нея, а тя бързо запълзя назад. Той обаче я стигна и замахна силно, но тогава Тайнън скочи от стола и го хвана за врата. В ръката му проблесна нож и той го опря в гърлото на злодея.
— Време е да ти излезе насреща достоен противник — просъска Тайнън, като го завъртя и стовари юмрук в лицето му.
Дайсън политна към един стол и падна заедно с него на пода до Крис. Тайнън обаче не му позволи да си поеме дъх, а се нахвърли с нови сили.
— Страхливец! — мърмореше, като му нанасяше удар след удар.
Крис се изправи и се опита да го спре, но той беше толкова озверял, че изобщо не я чуваше. Тя хвърляше поглед към вратата, защото се страхуваше, че всеки момент ще нахлуят двамата пазачи и ще ги запокитят обратно в мазето. Трябваше да изчезват по най-бързия начин.
Крис се увеси на врата на Тайнън, но той само размърда рамене и тя пак полетя назад. Чак след няколко секунди осъзна какво е направил. Пусна Дайсън, който се свлече по стената, оставяйки кървава диря, и се надвеси над Крис. Вдигна я на ръце и се вгледа в очите й.
— Друг път не се навирай между шамарите.
— Трябва да бягаме, докато все още е възможно. Защо се забави толкова?
— Знаеш ли как се реже въже дебело един пръст с джобно ножче? Пък и ти май доста се забавляваше. Може би предпочиташ да останеш тук, за да сливате империите си, така да се каже.
— Ще ти представлява ли трудност да отложиш за малко сцената на ревност? Искам да се махна оттук, а вън все още ни чакат пазачите и кучетата.