След като се увери, че Крис се държи на краката си, Тайнън отиде при Дайсън и го вдигна за яката.
— Ти идваш с нас. Ако ни нападнат псетата, ще започнат от теб. Крис, подай ми въжето.
Докато Тайнън го завързваше, тя се взираше през прозореца.
— Какви са шансовете ни според теб? Пазачите са навсякъде.
— Надявам се, че Пилар и Ашър са успели да се измъкнат.
— Да, ама не са. Заеха вашето място в мазето — каза Дайсън, преди Тайнън да напъха в устата му мръсната кърпа от джоба си.
— Значи трябва да ги освободим — отсече Крис и тръгна към вратата на коридора.
Тайнън блъсна Дайсън до стената и я задържа.
— Не му се хващай толкова лесно. Ако наистина са заключени, ще се върна за тях, след като те изведа на безопасно място. Сам, разбираш ли?
— Понеже Пилар и Ашър не влизат в уговорката с баща ми, ти е все едно какво ще се случи с тях, нали?
Тайнън поклати глава, после отиде при Дайсън и прерови джобовете му. Разгледа малкия пистолет и го пусна в джоба си.
— Така, хайде да тръгваме. Крис, ще изляза през прозореца заедно с него. Искам ти да изчакаш малко и след това да дойдеш — той спря и се вгледа в нея. — Но искам да се закълнеш, че няма да вършиш глупости, като например да вземеш да търсиш другите из къщата. Ясно ли е?
Тя кимна, но всъщност си мислеше, че ще е далеч по-разумно да се опита да открие Пилар и Ашър, вместо после да се налага Тайнън да идва специално за тях.
— Крис! — смъмри я той, с крак върху перваза.
Зад къщата имаше ниска тухлена стена, ограждаща няколко лехи с цветя и зеленчуци. Тайнън се сниши зад нея и притисна Дайсън към земята, без обаче да изпуска от очи Крис, сякаш очакваше тя всеки момент да изчезне
Почти бяха стигнали до края на стената, когато Тайнън надигна глава. Гората беше само на няколко метра и Крис ясно чуваше гласове и кучешки лай. Ще са нужни само няколко минути, за да ги разкрият.
Тайнън опря гръб о стената и провери пистолета на Дайсън.
— Крис, ти ще стоиш плътно зад нас — разпореди се той. — Ще използвам Дайсън като щит и ще вървя към дърветата. Ще се справиш ли? Не искам да ми създаваш допълнителни неприятности. Изобщо не си и помисляй да се връщаш в къщата — Тайнън погледна към гората, после изправи Дайсън и го хвана през кръста. — А ако на теб ти хрумне да се бунтуваш, на секундата ще ти пръсна черепа. Хайде.
Те напуснаха прикритието на тухлената стена и излязоха на открито, но никой не им обърна внимание. Пазачите се виждаха много добре, скупчени от другата страна на къщата, но се бяха втренчили в нещо и изобщо не помръдваха.
Крис чу, че оттам се носи звън на камбанки и надигна глава.
— Стой си на мястото! — обади се Тайнън и отново облегна Дайсън на стената.
— Какво има?
— Това са пътуващи артисти. Навремето Пилар танцуваше с една трупа. Ако са двамата с Прескот, трябва да стигнем до тях. По-лесно ще е да избягаме с дилижанс. Иначе кучетата веднага ще ни надушат.
— Но как ще се доберем дотам? Не можем просто да се появим ей така. А и какво ще правим с него?
— Ще го оставим тук, а после ще се промъкнем обратно в къщата, за да привлечем вниманието на Прескот. Ще видим как да подходим.
Тайнън преметна Дайсън през стената и завърза глезените му за една греда, стърчаща между тухлите.
— Нещо ми подсказва, че трябва да ти видя сметката сега — рече Тайнън, докато изпробваше здравината на въжето. — Ще има още да си патя от теб и ще се проклинам, че съм изпуснал такъв златен шанс — той вдигна очи към Крис. — Готова ли си?
— Тай, сигурен ли си, че са те? Може наистина да са пътуващи артисти, а Пилар и Прескот да си стоят заключени в мазето…
Тайнън не отговори, стисна я за ръка и я поведе обратно към къщата. Преди да изтичат под прозореца, той се озърна на всички страни, за да се увери, че няма засада после се покатери и издърпа Крис в трапезарията.
Тя вървеше след него, като се притискаше към стените, както я беше инструктирал, а Тайнън проверяваше стаите и ъглите. Като се промъкна през една врата, иззад нея се чу тъп шум, като от тупване на тяло върху пода. После Тайнън се появи отново в коридора и й махна да го последва.
Крис не задаваше въпроси откъде познава той така добре къщата и как успява да се ориентира в непознатата обстановка, а просто изпълняваше нарежданията му, без да се колебае.
Тайнън й махна да влезе в някаква спалня в далечното крило на къщата, погледна през прозореца и каза:
— Пилар е. Танцува на покрива, а Ашър кара конете. Не знам с колко време разполагаме. Но всъщност, като се има предвид колко дрехи има на себе си Пилар, може да я зяпат и цяла седмица — той се обърна към Крис. — Можеш ли да тичаш бързо?