— Не знам. Ако някой ме гони, мисля, че бягам доста бързичко.
— Ще отвлека вниманието им, а ти ще бягаш с всички сили към дилижанса и ще се метеш отзад. Ще успееш ли.
— А ти? Не може да станеш тук!
— Откога така ти домилях? Само преди няколко минути целуваше Дайсън.
— Ха, целувала съм го. Опитвах се да докопам един нож на полицата зад гърба му. Ти да не би да ревнуваш?
— И таз добра. Сега ще бягаш ли или ще се заяждаш, докато ни убият?
Крис кимна, но планът не й харесваше, за Тайнън опасността бе твърде голяма. А ако се наложи повторно да се справя с Дайсън, няма да е никак лесно.
Той й намигна и пое навътре в къщата, но изведнъж се обърна и я сграбчи в обятията си. Целувката му беше съвсем кратка, толкова кратка, че само едно копченце поддаде на порива му, но това беше целувка, изпълнена със страст.
Тайнън я пусна също така неочаквано и се отдалечи.
— Всичко ще бъде наред — подхвърли през рамо. — Само се ослушвай и когато започне пукотевицата, си плюй на петите.
За Крис тези няколко минути бяха цяла вечност. Беше клекнала под прозореца и крадешком надничаше към ярко боядисания дилижанс, наобиколен от любопитни мъже с пушки в ръцете. Върху покрива танцуваше Пилар в полупрозрачни шалвари от бледосиня коприна и миниатюрно елече. Съвсем очевидно беше, че костюмът е бил предвиден за някоя крехка девойка и пищната плът на Пилар застрашително напираше да разкъса плата. Вероятно именно този момент очакваха и прехласнатите зрители.
Техният възторг постепенно започна да се предава и на Крис, но точно тогава отекнаха изстрелите на Тайнън от другото крило на къщата и реакцията на пазачите бе мигновена. Като един хукнаха по посока на стрелбата. Крис се прехвърли през прозореца и се втурна към дилижанса, успя да отвори дървената вратичка отзад и се покатери вътре. Пилар викна на Ашър и конете се понесоха напред.
Крис се хвана за някаква кутия, за да не се изтърколи навън. Дилижанса явно принадлежеше на амбулантни търговци, защото беше претъпкан с какво ли не — като се почне от топове плат, тенджери и тигани, та се стигне до градинарски инструменти. По едно време задната врата се открехна и Крис видя, че къщата на Дайсън се отдалечава с бясна скорост.
— Не! — изпъшка тя, но Прескот нямаше как да я чуе.
Трябваше да направи нещо, и то веднага.
Тя започна да лази по всевъзможните кутии и сандъци, за да си проправи път до капрата. Издърпа една малка брадвичка и разцепи дъските на няколко сантиметра от гърба на Ашър.
Той смаяно я погледна как балансира на четири крака.
— Трябва да се върнем! — изкрещя с всички сили тя, за да надвика тропота от конските копита. — Не можем да изоставим Тайнън.
— Права е — обади се Пилар и показа глава. — Трябва да се върнем.
— Добре, аз ще се върна, но вие оставате тук.
— Не! — викнаха в един глас двете, Ашър ги изгледа и без нито дума повече изплющя с камшика и изви конете по обратния път.
Двадесет и първа глава
Изтръпнала от ужас. Крис наблюдаваше как къщата се приближава все повече. Единственият им шанс беше пазачите още да не са открили Дайсън и да не знаят, че дилижансът с танцьорката е част от плана за бягство.
Над главите им Пилар отново запя, за да привлече вниманието.
— Запуши тая дупка — каза Ашър и пришпори конете още по-бързо.
Като едва пазеше равновесие, Крис стъпи върху преобърнатите кутии и се опита да напъха някакво платнище в процепа, който беше направила с брадвата. В този момент Ашър се обади отново:
— Виждам го. Тича насам. Господи! Залегнете. Чувате ли!
Стрелбата се възобнови. Крис се сниши до един сандък и затаи дъх. Песента върху покрива секна и се чу глух шум. Гърмежите заглушаваха пощурелия й пулс.
Все още по корем Крис внимателно се приближи до задната врата и я бутна да се отвори. Пое дълбоко въздух и за секунда подаде глава навън. Тайнън бягаше между дърветата, следван от пазачите, кучетата и куршумите. Крис протегна ръка и извика:
— Хайде, по-бързо!
Тайнън изкрещя нещо, но тя не разбра какво, затова му отвърна:
— Никога няма да се отървеш от затвора!
Един куршум улучи Тайнън в крака и Крис изпищя. Той се олюля и забави крачка, но не падна. Крис се хвърли отново между кутиите със стока, за да каже на Ашър да намали, защото Тайнън е ранен. После долази отново до задната врата и му протегна ръка точно в момента, когато едно от кучетата впиваше зъби в глезена му. Тя му помогна да се изкачи вътре и Тайнън викна на Прескот да пришпори конете с всички сили. Дилижансът се понесе напред и преследвачите един по един се изгубиха от погледа.