Крис веднага клекна да разгледа раната на Тайнън.
— Знаеш ли дали Прескот има други коне? — попита той.
— Нищо не знам. Тай, ужасно кървиш!
— Наблизо има едно място, където можем да отидем. Как е Пилар? Още ли е горе?
— Нямам представа. Не я чувам.
— Дай да се превържа с нещо, за да спре кръвта. Имаме поне още четири часа път.
— Но, Тай, трябва ти доктор.
— А на доста от хората на Дайсън им трябва гробар. Защо се върнахте? Трябваше да се измъкнете, докато те се занимаваха с мен.
— Върнахме се, за да ти спасим кожата, неблагодарнико.
Крис съдра дълга ивица от фустата си и започна да стяга крака на Тайнън.
Дилижансът спря толкова внезапно, че върху главите им изпопадаха най-различни дрънкулки. Ашър се показа през задната врата.
— Ще трябва да сменим конете. Пилар каза, че наблизо живеел някакъв твой познат и че ти ще ни отведеш при него.
— Тя как е? — попита Тайнън.
Ашър се изкачи на покрива и след един ужасно дълъг момент на тревожно очакване извика, че била ранена. Тайнън се повдигна на ръце и скочи на един крак.
— Зле ли е?
— Загубила е много кръв.
С треперещи ръце Крис стисна стълбичката на дилижанса и също се качи горе. Пилар лежеше в локва кръв, лицето й беше восъчнобледо.
— Тай — викна Крис, — ранена е в рамото и е в безсъзнание. Пулсът й е ускорен.
Тя клекна до нея и се опита да я превърже, но мястото беше много неудобно за турникет. Явно пазачите са се целили в нея, тъй като е била най-лесната мишена.
— Трябва да я свалим долу — каза Крис, после добави тихо на Ашър: — Помогни му, защото и той е ранен.
Тайнън пое внимателно Пилар и я понесе към конете завързани за едно дърво край пътя. Кръвта бликаше от крака му, а по челото му бе избила пот.
— Дай я на мен, а ти ще яздиш напред, защото знаеш пътя — предложи Ашър и Тайнън една забележимо кимна.
— Местността не е от лесно проходимите, но се надявам, че няма да успеят да ни стигнат. И не искам повече героизъм. Чу ли, Крис? Ще изпълняваш каквото ти казвам.
— Аз изпълнявам само разумни заповеди. Тръгвам ли или ще чакаме Дайсън?
Ашър се качи на един от конете и Тайнън нагласи Пилар пред него на седлото.
— Ще се справиш ли? — попита с тъга, понеже не беше в състояние сам да се погрижи за нея. После яхна другия кон, а Крис пое след него.
Предупреждението, че пътуването ще бъде изтощително, се оказа повече от основателно. Почти цяла миля яздиха във вода, за да прикрият следите си. После нагазиха в някакви мочурища и на няколко пъти трябваше да пресекат леденостудените бързеи на щата Вашингтон.
Крис постоянно се обръщаше назад, но очите на Пилар бяха все тъй затворени, а лицето й като че ли ставаше още по-бледо.
— Внимавай къде вървиш — скара й се Тайнън и Крис разбра, че е разтревожен.
По едно време чуха кучешки лай и веднага се върнаха в реката. Конят на Крис се подхлъзна, но Тайнън улови юздите и успя да я задържи на седлото. Щом преследвачите отминаха, те се прехвърлиха на отсрещния бряг и потънаха в гората. Беше се смрачило, когато Тайнън най-после спря коня си и слезе със смръщено от болка лице.
— Чакайте тук, той не обича гости.
— Кой? — попита Крис, но Тайнън продължи напред, без да й отговори.
— Старецът.
— Искам вода — чу се едва доловим шепот от Пилар.
Крис скочи на земята и откачи манерката от седлото Ашър я приближи до устните на Пилар. Крис разгледа превръзката. Кръвта беше спряла, но Пилар бе съвсем отпаднала.
Наблизо изгърмя пушка и Крис се огледа уплашено.
— Това е старецът — поясни Пилар и се облегна на Прескот. — Този, който намерил Тайнън като новородено бебе.
— Миньорът?
— Не го знам какъв е. През повечето време търгува с каквото му падне.
— Най-вече с шестгодишни момченца.
Пилар не отговори, протегна немощно манерката и затвори очи.
Тайнън се появи изневиделица, като че ли изникнал от небитието.
— Можем да останем ден-два, но не и повече — той погледна загрижено Пилар, след това даде знак на Ашър да върви напред. Когато Крис се качи на коня, се изравни с нея и рече: — Той е особняк. Винаги бъди нащрек. Не му казвай за баща си и не си мисли, че в него има нещо свястно. И най-вече не му задавай никакви въпроси.
— Мразиш го, нали?
— Да, мразя го — отсече Тайнън и тръгна нагоре по стръмния склон.
Миньорът живееше в своего рода барака, построена върху надвиснала над долчинката скала. Отвътре се носеше непоносима воня и Крис помисли, че скалата положително копнее да се изтърколи надолу. Мръсотията наоколо беше невъобразима. Навсякъде се въргаляха полуизгнили трупове на животни. Мухите, които кръжаха около тях, образуваха плътна черна завеса. Пред входа беше вързано мършаво куче, което Крис първоначално помисли за умряло.