— Ще сложим Пилар на този камък, докато разчистим — рече Тайнън и скъса въжето на кучето. То веднага закуцука към някакво ръждясало канче с вода и жадно натопи муцуна.
Тай свали Пилар от коня и я положи на тревата, а Крис стоеше, без да помръдне, и само от време на време отпъждаше мухите от лицето си.
— Не раздавам милостиня — изръмжа някой зад гърба й. — Ще си платите за всичко. Не съм ви карал да идвате тука. И защо пусна тая гад? Ще изяде всичко, което се изпречи пред очите й.
Крис се обърна и видя прегърбен кльощав старец с опадали зъби и изкривено от злоба лице. Той хукна към Тайнън, който изхвърляше вмирисаното месо в дерето.
— Какво правиш? — ревна той. — Това ми е храната. Искаш да ме убиеш, както уби собствената си майка. Искаш да умра от глад.
Тайнън го блъсна назад и погледна към Крис. Тя наблюдаваше втрещена сцената.
— Заеми се е Пилар — заповяда той. — После вземи това ведро, изтъркай го с пясък и се качи на хълма, там има малко поточе. Ще ни трябва прясна вода. Прескот, ти иди да уловиш някоя сърна.
— Цял живот само грабиш. Отне живота на майка си още преди да си поел глътка въздух. Сега и мен искаш да окрадеш.
Тайнън намери някаква счупена лопата и започна да изхвърля боклуците в дерето. На един кокал имаше повечко месо и той го метна на кучето, което клечеше свито до едно дърво. Старецът се хвърли да грабне кокала, но животното го изпревари и го отнесе в муцуната си. Тогава старецът се разрови под мръсните си дрехи и извади от пояса си ръждясал револвер. Прицели се в нещастното същество и стреля. Кучето изквича и хукна на три крака.
С победоносна усмивка старецът сграбчи кокала, сложи го под мишница и тръгна към бараката.
Без изобщо да бърза, Тайнън го настигна с две крачки издърпа кокала и го хвърли отново на кучето. Приближи се и се надвеси да разгледа крака му.
— Дъртият така и не се научи да стреля. Крис, ела да го превържеш.
Крис не успя да реагира веднага. Все още не можеше да повярва на очите си. Тайнън й подаде пистолета.
— Ако започне да ти досажда, направо го застреляй. Няма да е никаква загуба.
Тя все още гледаше с отворена уста и не помръдваше Тайнън се приближи и я потупа по бузата.
— Не зяпай така, пълно е с мухи. Оправи кучето и иди за вода. След това трябва да се заемем с бараката. Още не си видяла какво значи истинска мръсотия.
— Той има ли име? — попита Крис и кимна към стареца.
— Аз поне не съм го чувал. Е, не съм пробвал да му дам пари, за да ми го разкрие.
— Искаш да кажеш, че през всичките тези години не си му научил името?
— Точно така.
— Дошъл си за златото ми, нали? — заяви отново старецът. — Искаш да ми вземеш всичко.
— Искам само подслон — отговори навъсено Тайнън и взе лопатата.
Крис се увери, че кучето наистина е по-скоро уплашено, отколкото ранено, и се огледа за ведрото — беше цялото в слуз. Когато погледна към Тайнън, тя видя, че превръзката е паднала и раната му се е разкървавила отново.
— Тай, кракът ти!
— Нямам време сега. Отивай да донесеш вода. Крис се заизкачва по хълма и изведнъж пред нея се изпречи старецът. От него се носеше такава смрад, че й се повдигна.
— Той уби майка си, всички ни ще убие — нареждаше той и ръкомахаше.
Тя го заобиколи с погнуса и хукна нагоре.
Когато се върна с водата, Ашър бе донесъл една убита сърна и вече стъкваше огъня. Тайнън беше разчистил достатъчно пространство за Пилар под навеса и застилаше купчината слама. Крис веднага видя, че целият му крак е подгизнал от кръв. Ашър започна да пече месото, а старецът стоеше настрана и ги гледаше хищно. Тайнън седна на земята до Пилар и Крис бе сигурна, че на лицето му бе изписана болка.
— Трябва да решим какво да правим — каза Тай и умора се прокрадна в гласа му. — Прескот, през нощта ще се наложи да пазим на смени.
— Да пазите? — не се сдържа Крис. — Но Дайсън не може да ни открие чак тук. Кучетата отдавна са ни изгубили следите. Пък и ти имаш нужда от почивка.
— Благодаря. В случая обаче не става въпрос за Дайсън, а за тоя тука — той кимна към миньора. — Само да си науми, че някой дава награда за нас и веднага ще доведе Дайсън. Трябва да внимаваме да не се отдалечава.
Ашър разкъса месото и раздаде на всеки.
— Пилар има нужда от лекар — каза той, — също и от почивка. А и ти не си добре, нищо че си мълчиш.
— Ще ми мине, но наистина трябва да измислим нещо за Пилар. Работата е там обаче, че не се сещам за по-закътано и по-безопасно място. Ако не се брои дъртия разбира се.
Ашър му подхвърли къс месо като на куче, старецът го сграбчи алчно и се обърна с гръб, а от време на време хвърляше подозрителни погледи през рамо.