— Нужна ни е помощ — заяви замислено Ашър и погледна Крис. — Ако успеем да известим по някакъв начин баща ти, той ще изпрати цяла войска да ни прибере. Дори и Дайсън няма да посмее да се изпречи на пътя на Дел Матисън.
Крис обгърна коленете си с ръце и леко се усмихна.
— Да, баща ми ще се справи с Дайсън. Но той си е вкъщи, а ние сме тук.
— Ашър, трябва да отидеш при него — намеси се Тайнън. — Жените и аз ще останем тук, а ти ще идеш да доведеш Дел Матисън.
— И да зависите от тая мърша. Имаш ли представа колко хора ви търсят в момента?
Тайнън примижа към огъня и запресмята:
— Десетина от бандата на Чанри, Дайсън с още около сто души, също и…
— Рори Сейърс, който с удоволствие ще те поздрави с куршум — добави Крис.
— А как се казваше онзи от другата страна на мъгливата гора?
— Хю Ланиър — усмихна му се тя. — За малко да го забравя. Той едва ли се е успокоил след онова преследване.
Тайнън се облегна назад.
— Половината свят ни търси, имаме двама ранени и готов предател. Бъдещето хич не изглежда розово.
— Ще го взема със себе си — обади се Ашър. — Той ще дойде с мен, а вие ще стоите и ще чакате да се върна с Матисън и колкото хора успее да събере.
— Само да се обърнеш с гръб или да задремеш, ще ти пререже гърлото.
— Значи няма да стоя с гръб и ако ми се случи да заспя, предварително ще го завържа. Това е единственото спасение. Вие тук не можете да се занимавате с него, а аз трябва само да измина петдесет мили на юг до имението на Матисън. По — лесно ще е за сам човек, отколкото за две жени и един ранен.
Крис беше сигурна, че думите на Ашър не се понравиха на Тайнън. Отлично знаеше колко мрази той някой друг да действа вместо него и след като изобщо обмисля предложението, значи положението му е много по-тежко, от колкото дава да се разбере.
— Тай, това наистина е единствения ни шанс — прошепна Крис. — Пилар не може да се движи, а не е възможно да я оставим сама. Дайсън се навърта наоколо. — Тя въпросително вдигна вежди. — Или пък се страхуваш, че баща ми няма да ти даде свободата, ако някой друг отиде да го извика?
Тайнън я изгледа продължително, преди да заговори:
— Прескот, утре ще тръгнеш призори. Тази нощ аз ще стоя на пост, а ти гледай да се наспиш. Трябва да си бодър. Хайде, всички да лягат.
Двадесет и втора глава
Веднъж седнал, Тайнън нямаше сили да се изправи повече. Крис развърза крака му, за да промие раната. Опасенията й, че куршумът е все още вътре, се разсеяха. Стараеше се да го докосва колкото е възможно по-малко, докато той със затворени очи се облягаше на едно дърво. Крис стискаше зъби, за да не проличи колко й е мъчно да гледа разкъсаната му плът.
— Прескот няма да се справи със стария — обади се по едно време Тайнън. — Прекалено е доверчив.
— Тай, наистина ли си живял с този човек?
— Да, с известни прекъсвания… Но децата бързо схващат. Още от съвсем малък разбрах, че трябва да разчитам само на себе си.
— Но защо не си избягал преди той… преди той да те продаде? Можел си да се върнеш при Ред…
Чак сега той отвори очи и я погледна.
— Бях пиян почти през цялото време преди… — той се намръщи, — продажбата.
— Но ти си бил на шест години!
— Не съм виждал дете, което да не обича бира. Крис трябва да поспиш. Хайде!
Тя се изправи с ведрото в ръка и се отдалечи, като го наблюдаваше. Той беше облегнал глава на дървото и наглед спеше, но Крис забеляза, че изпод миглите очите му проблясват. Наистина щеше да будува цяла нощ, за да ги пази от този отвратителен старец, когото въпреки всичко не пожела да завърже.
Крис отново се отправи към поточето, за да налее прясна вода и най-неочаквано чу гласа на Ашър:
— Крис, искам да поговоря с теб.
— Защо не спиш? Утре ще е тежък ден и Тай каза…
— Тай каза! По цял ден все това слушам.
— Първо, той е водачът и второ, спаси ни от явна смърт.
Крис тръгна нагоре по хълма, а Прескот я хвана за ръката.
— Не исках да прозвучи така. Сигурно е просто от ревност. Крис, исках да ти кажа, че…
— Какво? — Тя се обърна и застана срещу него.
— Исках да ти предложа да се омъжиш за мен.
Крис го изгледа смаяно. През последните няколко дни единствената мисъл в главата й бе да се измъкнат невредими от Дайсън.
— Не е ли малко неочаквано? — промълви смутено.
— Знаеш, че не е. Аз много отдавна съм влюбен в теб, в твоя дух и в твоята смелост. Искам да споделя живота си с жената, способна да забие брадва в дъските на дилижанса, за да привлече вниманието ми.
— И парите на баща ми нямат нищо общо? Нито пък обещанието за висок пост? Това не ме прави по-привлекателна за теб, така ли?