Ашър понечи да отвърне, но от устата му не излезе звук и той притегли Крис към себе си и я целуна нежно.
— Имаше момент, в който бях готов да се оженя за дъщерята на Дел Матисън, дори и да е по-грозна от любимото муле на баща ми, но след това те срещнах лично и всичко се промени. Крис, ти не си като никоя друга. С цялата си душа копнея да станеш моя жена. Ако се опасяваш, че в дъното на всичко са парите ти, ще се откажа от тях. Ако ти си до мен, ще мога да започна отначало и този път нещата ще са съвсем различни — той се вгледа в очите й и се усмихна. — Ти няма да позволиш да се проваля повторно, нали? Ако видиш, че работите ми не вървят, по-скоро ще размахаш камшик над главата ми, отколкото да ме оставиш да се предам.
Крис също се усмихна.
— Мисля, че наистина трудно се предавам — изведнъж се сети за Тайнън и добави: — Освен ако не съм принудена.
— Сигурен съм, че с теб ще бъдем хубава двойка. Моят здрав разум и твоята буйна фантазия… Аз ще те дърпам към земята, а ти ще ме носиш на крилете на въображението.
— Като те слуша човек, ще рече, че колкото и да сме различни, все пак сме създадени един за друг.
Той притисна лицето й към гърдите си.
— Крис, моля те, обещай ми, че ще си помислиш. Готов съм да изпълня всяко твое желание. Ако поискаш да се откажа от зестрата ти, ще го направя. Каквото кажеш ти, това ще стане.
— Звучи прекалено високопарно, а и не е нужно. В края на краищата, на баща ми наистина му трябва помощник.
— Ще се омъжиш ли за мен? — попита Ашър с грейнал поглед.
— За нищо на света — обади се плътен глас от дърветата. — Свали си ръцете Ашър, за да не ти ги сваля аз.
Крис се дръпна назад.
— Нали беше заспал?
— На това ли разчиташе? Че аз ще спя и няма да ти преча да се срещаш с него под носа ми…
— Спри, Тайнън! — намеси се Ашър. — Аз имам пълното право да се срещам с мис Матисън тогава, когато тя пожелае. Да не забравяме, че ти си тук, за да ми помогнеш да я направя своя съпруга. О, Крис… — възкликна той, като осъзна, че се е издал.
— Няма нищо, аз знаех. Тайнън, не разбирам от къде на къде ще се месиш в личния ми живот. Сега, ако обичаш иди си при…
Тя не довърши, защото Тайнън я дръпна за рамото и я прегърна. Кракът му беше схванат и обездвижен, но това не му попречи да я покори на волята си.
— Прескот, връщай се при огъня и се погрижи за Пилар. Не изпускай от очи и стария. Аз ей сега идвам.
Ашър се опита да протестира, но само с един поглед Тайнън го разколеба. Той неохотно се подчини и тръгна обратно.
— Пусни ме веднага! — изсъска Крис, като се мъчеше да се отскубне. — Нямаш право да се месиш. Пък и влюбването ми в Ашър е част от задълженията ти, нали?
— Хич не искам да знам как си го разбрала, но всичко това беше преди…
— Да? — тя го гледаше от упор и яростта преливаше в очите й.
Тайнън я притисна още по-силно и зарови ръце в косата й, после жадно я целуна.
— Моля ти се, Тай, недей! — проплака тя. — Остави ме чуваш ли?
— Крис, не мога да понеса мисълта, че той те докосва. Просто не мога да понеса… Разбираш ли?
Дланите му се плъзнаха по гърба й, пръстите му галеха шията й, устните му докосваха лицето й.
Крис успя да го отблъсне, макар и само, колкото да се взре в очите му.
— Ти не можеш да понесеш, така ли? Какво право имаш да се бъркаш в отношенията ми с Ашър или с когото и да е било? Как изобщо имаш наглостта да говориш за това? Аз се държах като наивна глупачка, ти не пропусна да ме смачкаш и на всичкото отгоре си достатъчно нахален да ми забраниш да разговарям с човека, който има най-благородни намерения спрямо мен.
— Моите намерения също са благородни. Винаги съм бил искрен и откровен с теб. Ето, сега заявявам, че в мига, в който Прескот те докосне отново, ще го застрелям. Не бих могъл да бъда по честен.
— Как не те е срам! — Крис успя да го избута назад. — Твоите намерения са всичко друго, само не и благородни. Ти искаш само да ме… аз да… — Тя се благодари на мрака, прикрил пламналото й лице.
— А какво лошо има в това? Миналия път нямаше нито против. Крис, не искам да се караме. И на двамата ни беше хубаво, а и аз не съм имал други жени оттогава.
Крис усети, че се задушава от ярост.
— Не бил имал други жени! Да не би да искаш да ти съчувствам? Може би мислиш, че ще се съглася да бъда с теб само защото не си имал време да…
— Имах време. Но не исках.
Крис просто нямаше думи. Наистина ли е толкова безочлив, че да очаква от нея съчувствие?…
— Значи сега ти… И аз трябва… Такава наглост… Ако искаш да знаеш. Ашър току-що ми предложи да се омъжа за него. Той иска да прекара с мен цял живот, а не само някаква си нощ.