— Иска парите на баща ти.
— И каква е разликата между теб и него? Той иска парите, ти искаш тялото ми. Никой не желае мен самата. Е, щом настоявате да узнаете мнението ми, мистър Тайнън, не ща да чуя и за двама ви.
— Крис, ти ме желаеш. Знам го. Познавам по очите ти. Аз също копнея за теб…
Крис стисна зъби и го прониза с поглед.
— А твоето предложение включва ли брак?
Той отстъпи крачка назад, сякаш Крис бе заразноболна.
— Крис, знаеш, че е невъзможно. Баща ти ще ме изпрати в затвора до края на живота ми и ще останеш без съпруг. Не мога да те поставя в такова положение.
— Ах, как си запомнил само туй, дето ти изнася! Баща ми е казал, че ще те върне в затвора, ако си позволиш да ме докоснеш, но това ни най-малко не те възпря, защото го искаше. Когато обаче става въпрос за нещо, което не те интересува, веднага се сещаш за заплахата на баща ми. Чуй ме, Тайнън, много добре ме чуй. Аз никога няма да легна отново с теб. Хубаво го запомни!
Тя се завъртя и тръгна към поточето, като с всички сили стискаше празното ведро.
— Ще видим — подвикна след нея той. — И внимавай с Прескот.
— Отвратителен, нахален циник! Няма да припариш повече до мен! Така да знаеш!
Крис с озлобление натопи ведрото и импулсивно пъхна глава в ледената вода. Не беше сигурна дали го прави, за да потуши гнева си или за да измие целувките на Тайнън, но във всеки случай имаше нужда от охлаждане.
Тя остана още малко край потока, докато се успокои, след това се върна при огъня и легна до Пилар. Сънят й бе много неспокоен, няколко пъти се събуди от кошмари и като се оглеждаше, виждаше Тайнън на пост, опрял глава на дървото.
Когато утрото настъпи, Крис се чувстваше така, сякаш изобщо не е мигнала. Тялото й тежеше като олово и цялата беше схваната. Тя се протегна и се озърна наоколо. Тайнън го нямаше, а Ашър оседлаваше коня си пред бараката. Крис се приближи до него.
— Старецът вече почна да създава проблеми — посрещна я Ашър. — Сигурно ще се наложи да го завържем за седлото.
Крис сподави прозявката си. Ашър пристъпи към нея и пое ръката й.
— Няма да се видим дълго време. Надявам се, че ще ти липсвам. Разчитам, че ще обмислиш предложението ми. Искаше ми се да приемеш.
Устните му бавно се приближиха до шията й. В следващия миг обаче Ашър се озова на земята. Над него стоеше Тай, разкрачен и със стиснати юмруци.
— Хайде, ставай. Отдавна си го просиш. Или посягаш само на жени?
— Господи! — Крис приклекна до Ашър.
Тайнън се надвеси заплашително.
— Само да го докоснеш още веднъж и заминавам с него. Какво, за Бога, ти става?
Тайнън отстъпи смутено назад и поклати глава.
— Не знам — рече тихо, сякаш учуден от самия себе си. — Прескот, ти по-добре тръгвай, за да използваш деня. Няма да изпускаш стария от очи. Той е подразбрал, че се крием и ще направи всичко възможно да спечели от това. — Тайнън изглеждаше доста объркан и дори гузен. Обърна се към Крис и попита: — Ти ще останеш, нали? Иначе аз ще тръгна с теб, а някой трябва да се грижи за Пилар.
Крис го изгледа продължително.
— Няма да замина. Сега ще ни оставиш ли за малко сами? Искам да се сбогувам с него.
Тайнън не помръдна.
— Сбогувай се. Никой не ти пречи. Той и без това няма време за губене.
— Ако си мислиш… — започна ядно Крис, но Пилар я извика и тя й отговори, че идва.
После се завъртя и невъзмутимо обви ръце около врата на Ашър. Устните й обаче така и не докоснаха неговите. Тайнън я дръпна назад и я притисна към гърдите си.
— Прескот, качвай се — заповяда с леден глас.
Ашър се поколеба, после въздъхна и сложи крак на стремето.
— Ще говорим по въпроса като се върна — рече той и се озърна за стария, който вече чакаше на коня.
Тайнън им направи път, без да пуска Крис.
— Бъди постоянно нащрек. Не го оставяй сам дори за секунда, способен е да ти отнеме всичко, даже и живота.
Ашър кимна разсеяно, хвърли последен поглед на Крис и подвикна на стареца. Съвсем скоро двамата и изчезнаха между дърветата.
Крис се размърда в ръцете на Тайнън.
— Пусни ме, животно такова — очите й святкаха гневно. — Как си позволяваш да ме командваш? За какъв се мислиш?
Тайнън изглеждаше объркан и сякаш възнамеряваше да каже нещо, но вместо това се завъртя рязко и пое нагоре към поточето.
Крис го изпроводи с очи, настръхнала от ярост. Когато той се скри, тя отиде при Пилар.
— По едно време си мислех, че ще се сбият — подхвърли тя, докато Крис й подаваше канче прясна вода.
— И мен ме засърбяха ръцете — отвърна ядосано Крис. — Той хем не ме иска, хем се нахвърля на всеки, който ми обърне внимание.