Пилар се отпусна върху сламеника, а Крис се зае да сменя превръзката на рамото й.
— О, иска те, разбира се. И още как!
— Да, ама аз много добре знам, какво точно иска.
Пилар се усмихна въпреки болката.
— Никога не съм го виждала такъв, дори и навремето с онази, дето го преследваше, а след това го натопи. Мислехме си, че най-после ще се задоми, но не се получи.
— Отиде в затвора, нали?
— Ред ти е разказала, значи.
— В общи линии. Пилар, ти откога го познаваш? Защо си се съгласила да живееш с него при Хамилтън?
— Тайнън спаси живота на съпруга ми.
Бинтът увисна в ръката на Крис.
— На съпруга ти?
— Навремето работех при Ред. Тайнън също живееше там. Беше толкова сладко момче, всички умирахме за него. После един ден тоя, старият, го отведе и повече не го видях. Когато го срещнах отново, животът го беше променил. Беше се сблъскал с подлостта и беше станал суров и циничен. Аз вече имах мъж и деца и всячески се стараех да забравя откъде се познавам с Тайнън.
— Имаш деца?
Пилар се усмихна.
— Две момчета. Едното на девет, другото на седем — тя млъкна за миг. — Веднъж бях отишла в града и по улицата се зададе Тайнън. Усмихна ми се и тръгна към мен, а аз веднага си помислих, какво ще рекат хората като ни видят заедно. Ще се досетят за миналото ми. Много грозно постъпих тогава — тя поклати глава. — Направих се, че не го познавам и го отминах. Той е истински джентълмен и когато два дни по-късно отново се засякохме, се държа все едно, че ме вижда за пръв път.
— А как е спасил съпруга ти?
— О, на улицата аз му обърнах гръб, но когато мъжът ми изпадна в беда, искаха да му отнемат ранчото и да ни оставят без покрив над главите, аз отидох направо при Тайнън. И той веднага се отзова на молбата ми за помощ.
— Но после и ти си се съгласила, когато той те е помолил за услуга.
— Дори не питах какво се иска от мен. Сбогувах се с момчетата и с мъжа си и тръгнах. Джими също не задава въпроси, защото има пълно доверие на Тай.
— А защо му е трябвало да те представя за своя жена? — замислено попита Крис.
— Ха, сума време не щеше да ми каже, колкото и да го питах. Веднъж обаче измърмори, че една очарователна русокоса госпожичка се опитвала да го прелъсти.
— Ами! Аз направих фаталната грешка да се влюбя в него. Просто от самото начало го харесах. Харесвах го, задето гледаше много сериозно на задълженията си, винаги беше до мен, когато имах нужда от него.
— А по една случайност е и твърде привлекателен мъж — допълни многозначително Пилар.
— Това няма нищо общо. Той беше изключително мълчалив. Обикновено хората, които си мълчат, просто нямат какво да кажат, но за Тайнън бях сигурна, че има много неща за казване, но ги потиска. Не знаех точно с какво, но наистина ме привличаше.
— Привличаше? А сега?
Крис стисна зъби.
— Той не се различава от другите мъже. Интересува го само едно. В началото мислех, че също има чувства към мен, но той постоянно ми натякваше, че трябвало да се пази от мен като от огън. Все казваше да съм го оставела на мира, но естествено бях свободна да…
— Да спиш с него?
Крис кимна с наведена глава.
— Аз не означавам нищо за него.
— Но той с никоя друга жена не се е държал така. Никога не съм забелязвала и помен от ревност… Откъде си толкова сигурна, че не те обича?
Крис се изправи с канчето вода в ръце.
— Сигурна съм. Той ми даде да разбера какво желае от мен и че просто не иска друг да има това, което той не е успял да получи. Тайнън не ме обича повече от… от ей това мършаво псе. Хайде, сега искам да си починеш, а аз ще се опитам да намеря нещо за хапване.
— Не се притеснявай, Тай ще ти помогне. Той се справя с абсолютно всичко.
— Но не и с любовта — възрази с тъга Крис. — Любовта няма нищо общо с пушките, барута и юмруците, така че той бяга презглава от нея. Спи спокойно, Пилар.
Двадесет и трета глава
Крис се зае да приготвя задушено месо и бульон, но откри, че разполага с твърде малко продукти. При бягството от имението на Дайсън провизиите бяха последната им грижа, из торбите нямаше почти нищо, а от бараката се носеше такава непоносима воня, че все още не бе посмяла да надникне вътре.
Тя си пое дълбоко въздух, запуши си носа и отвори вратата. Вътре беше пълно с какви ли не вехтории — явно онзи мизерник никога нищо не бе изхвърлял, независимо колко е изгнило и безполезно.
Крис погледна назад към Пилар, която лежеше изнемощяла и усети прилив на сили. За нула време от боклуците с бъкащи из тях буболечки и червеи нямаше да остане и помен. Тя взе лопатата, която Тайнън бе оставил отвън и си проправи път през купищата мръсотия.