Тай я погледна сурово.
— Защо мъжете мамят на карти? Защо се напиват и се хващат за гушите? Не знам. Тя се скитала сам-сама из гората с три дупки в гърба, паднала на земята, родила ме, изрекла „Тайнън“ и умряла. Толкова знам. Оня изверг е щял да я подмине, но се е сетил, че може да продаде дрехите й и врещящото бебе. Така че я съблякъл, прибрал дрехите й и ме занесъл в града. Това е всичко, Крис. Продал е вещите й с изключение на снимката. На никого не му е трябвала снимка на непозната жена, така че едно лято, когато ме беше довел тук да работя, аз я взех. Сега заслужих ли си закуската?
Крис все още не можеше да се примири, че знае толкова малко.
— Много е красива — рече замислено.
— Била е красива. Умряла е преди много години. Крис, какво толкова те гложди мисълта за моята майка?
— Гложди ме… — тя млъкна. За малко да се изпусне, че я гложди мисълта за самия Тайнън. Въздъхна и се изправи. — Аз съм репортерка и се интересувам от всичко.
— Е, аз пък се интересувам какво ще къкри в тази тенджерка. Защо не ми правиш компания, докато търся дивеч?
— Не мога да оставя Пилар.
— И тя може да дойде. Малко разходка няма да й навреди.
— Съмнявам се. Освен това трябва да довърша с чистенето и да…
Тайнън се приближи и докосна с длан лицето й.
— Ела с мен, Крис, моля ти се. Обещавам, че ще се държа прилично. Няма да правя нищо против волята ти.
Крис побърза да отстъпи назад. Този глас бе способен да стопи цялата й твърдост.
— Аз… аз трябва да…
— Какво трябва? — попита Тайнън, като не й даваше възможност да се измъкне.
— Крис! — викна Пилар. — Много ми се иска да се поразтъпча. Ела и ти.
— Ами… добре — съгласи се неохотно Крис, после строго изгледа засмяното лице на Тайнън. — Но не си въобразявай, че ще стане твоето!
Очите му се премрежиха.
— Мила моя, аз още нищо не съм ти предложил.
Тайнън унищожи съдържанието на тенджерката, помогна на Пилар да се изправи, взе пушката и ги поведе по пътечката зад бараката. Крис на няколко пъти му напомни да внимава за крака си, но той само се усмихна насреща й.
— Помниш ли когато с момчетата на Чанри обрахте онази банка в Тексас? — рече по едно време Пилар.
— Банка? Обирал си банка? — възкликна Крис и занемя.
Тай намигна дяволито на Пилар и подхвърли:
— Тя ме мисли за кротък като агънце.
— Нищо подобно. С очите си съм виждала как стреляш по невинни хора — тя заразказва на Пилар: — Заведох го на пикник и докато се обърна, той така се скара с един от мъжете, че след малко отнесоха човека на носилка, а нашият Тайнън се озова в затвора. При това пикникът беше след неделната литургия.
— Рори Сейърс — намеси се Тайнън, сякаш този факт обясняваше всичко.
— Той открай време си го проси — рече Пилар. — Тай, нали тук някъде беше градинката ти като малък?
Крис вървеше след тях и се чувстваше като попаднала сред непознати. Пилар и Тай се надпреварваха да си припомнят стари случки и общи приятели, като разговорът постоянно се въртеше около един или друг сблъсък със закона, престрелки, бягства, грабежи. Споменаваха се и имената на различни престъпници, за които тя само беше чела.
След като се изкачиха на хълма, Тайнън разчисти храсталаците и посочи пространството, на което още личаха следи от лехи.
— Тук беше. Садих моркови, картофи и ягоди. Ягодите така и не се хванаха, зайците пък не оставиха на мира морковите. Вижте — той изрови от пръстта ръждясала консервена кутия. — Една от първите ми мишени. По цели дни се учех да стрелям.
— Че с какво друго да се занимаваш? — рече Пилар. — Тук ли е златната мина на стария?
— Ей по тази пътека.
Пилар тръгна нататък, но Крис поизостана и Тайнън се доближи до нея. Преди да се опомни, тя се озова в прегръдката му.
— Самотна ли се чувстваш? — попита нежно той.
— Не, разбира се — тя се опита да го отблъсне, но безуспешно.
— Можем да кажем на Пилар да върви напред, а ние да се скрием в храстите. Знам едно местенце, което е само за любов. Много е тихо, закътано, наблизо има ручейче и е пълно с цветя. Не искаш ли да се любиш, заобиколена от цветя?
— Не, не искам — сряза го тя, но не звучеше убедително. — Не желая да бъда използвана.
— Но аз ти говоря за любов! Ще се усещаш прекрасно. И двамата ще се усещаме прекрасно…
— Остави ме, Тайнън. Няма да бъда една от многобройните жени в леглото ти и най-добре ще е да свикнеш с тази мисъл. Ще се върна при баща си, ще се омъжа и ще имам цяла дузина деца.
— Прескот ли имаш предвид?
— Уверена съм, че Ашър ще бъде добър съпруг. Той ми направи предложение и аз като нищо ще приема. Теб изобщо какво те засяга? Ти не желаеш на ръцете да ти увиснат жена и дечурлига. Направил си избора си, аз също ще направя своя. Какво има да спорим?