— Уверена съм, че френската нация ще бъде изпълнена с радост от твоето благоразположение — подхвърли Крис и се впусна да разправя за жаждата за мъст, породена от любовта на двама мъже към една жена.
От време на време Тайнън измърморваше по нещо, но скоро утихна. Гласът на Крис в топлия следобед бе нежен и приспивен. Не след дълго се чу равномерното дишане на Пилар. Тайнън също изглеждаше заспал и Крис полека започна да гали косата му. Така доверчиво отпуснат в скута й приличаше на малко момченце. През дупката на панталона му надничаше превръзката, посивяла и парцалива от скитането из гората.
Макар двамата й слушатели да спяха. Крис продължаваше да говори. Обичаше историите, а още повече обичаше да ги разказва. Когато свърши, тя зарови пръст в черните кичури над челото на Тайнън и се заслуша в песента на птиците.
— Хареса ми — неочаквано промълви той.
Крис веднага отдръпна ръката си.
— Мислех, че спиш.
Тайнън я улови в своята.
— Не, беше ми интересно да чуя края. Един търговец в града ми каза, че горе-долу по времето, когато съм се родил, миньорът му продал някаква книга и аз дълго се питах дали е била на майка ми и за какво ли се е разправяло в нея. Винаги съм обичал книгите — Тайнън разсеяно докосна с устни връхчетата на пръстите й и започна да ги целува, сякаш това бе най-естественото нещо на света.
— Няма ли да престанеш?
— Крис, кълна ти се, че ако имах намерение да се женя, ти щеше да си първата жена, с която бих пожелал да се свържа. Честно казано, мисълта да живея с теб ми се струва изключително примамлива. Ти си привлекателна, в леглото си страстна…
Крис уплашено погледна към Пилар, но тя все още спеше дълбоко.
— Освен това си най-интересната жена, която съм срещал. Споделял съм с теб неща, които не съм разкривал на никого… Но истината е, че не ставам за женене. Да не говорим, че не се задържам на едно място, разбира се, с изключение на затвора, където ще се озова само при мисълта, че бих могъл да се оженя за безценната дъщеря на Дел Матисън. Не ти ли е ясно, че просто няма как да се получи?
Крис не позволи раздразнението й да проличи. Мъжете така умело измислят оправдания за постъпките си. Тайнън не желае да се жени, изпитва панически ужас от самата дума „брак“, но тъй извърта нещата, та да излезе, че всъщност през цялото време мисли за нейното добро.
— Съвсем ми е ясно — тя закима състрадателно. — Ти не искаш да се жениш, а аз няма да се съглася да спя с мъж, който не желае да бъде мой съпруг. Няма смисъл да говорим повече.
Тайнън извъртя глава, за да я погледне.
— Но, Крис, защо да не се възползваме от приятните моменти в живота, докато все още ни е по силите, преди да се окажем разделени завинаги?
Тя му се усмихна възможно най-мило.
— За нищо на света.
В първия момент си помисли, че той пак ще се развика, но на устните му беше разцъфнала едва забележима хитра усмивчица.
— Но не можеш да ми попречиш да опитам — той отново се съсредоточи върху пръстите на ръката й. — По моите изчисления имаме най-малко четири дни, докато Прескот пристигне с баща ти. Кой знае какво ще се случи през това време.
— Знам отлично какво няма да се случи — заяви самодоволно тя, но Тайнън не й обърна внимание и впи устни в дланта й.
— Тъй, дядка — каза Прескот, когато за трети път нагласи миризливия старец върху седлото.
Ашър не можеше да не се чувства гузен от това, което направиха. Настаниха се в дома на миньора, вързаха го и сега той го води нанякъде, а старецът с нищо не е заслужил такова отношение. Ето защо всеки път, когато нещастният човечец се оплакваше, че въжетата са прекалено стегнати. Ашър спираше, за да ги поразхлаби.
Почти два дни не бяха слизали от конете и трябваше да починат преди последния напън.
Прескот състрадателно погледна омотания с въжета старец, който подозрително се озърташе на всички страни. После смъкна седлото на земята и положи глава върху него.
— Аз сега ще подремна — рече той, сетне подпря стареца на едно дърво и разтърка очите си.
Старецът, като че ли също спеше, но когато чу успокоеното дишане на Прескот, отметна въжетата и спокойно се изправи.
— Глупак — изсумтя той и се наведе да отвърже краката си. — Кръгъл глупак.
Огледа се внимателно, забеляза един камък, внимателно се приближи, стисна го в ръка и безшумно запълзя към Ашър. Без да се колебае, се надвеси над него и го удари в тила. Няколко мига се наслаждава на резултата, след това се зае да претършува джобовете му. Само след петнадесет минути Ашър вече лежеше само по долни дрехи, без седло, без оръжие. Старецът се замисли дали да не отмъкне и бельото му или поне да изреже копчетата, но в далечината се чу конски тропот и той побърза да изчезне.