Качи се на единия кон, хвана поводите на другия и се скри между дърветата, мърморейки под нос:
— Мислиш се за голям хитрец, убиец такъв. Знам аз на кого да кажа къде си. И той ще плати. Ще те науча аз тебе, Тайнън.
Той изруга и се отправи на север, към имението на Бейнард Дайсън.
Двадесет и четвърта глава
През следващите два дни Крис полагаше неимоверни усилия да стои настрана от Тайнън, но напразно. Отидеше ли за вода, там се оказваше и той. Спреше ли да се порадва на местността, погледът й попадаше най-напред на него. Веднъж тя се стресна от някакъв шум в храстите, надникна предпазливо и кого да съзре — Тайнън с разтворени обятия и ухилен до уши. Сутринта на втория ден в далечината се чуха гърмежи и сърцето й се разтуптя до пръсване, когато Тайнън, стиснал пушката в ръка, се спусна по стръмния склон, за да види какво става. Крис едва не извика от радост, когато той се появи читав и невредим и обясни, че били нищо и никакви ловци и то на голямо разстояние.
— Да не си се притеснила за мен? — подхвърли той със светнал от желание поглед.
Крис сграбчи полите на роклята си и побягна към бараката.
— Какво има? — попита невинно Пилар, докато чистеше рибата, наловена малко по-рано от Тайнън.
Откак Крис бе съсипала скъпоценните запаси брашно при опита си да омеси курабии, Пилар бе поела в свои ръце приготовлението на храната.
— Този човек е просто непоносим! — заяви Крис, като дишаше дълбоко, за да успокои побеснелия си пулс.
— Той наистина те харесва.
— Но не и аз.
— Твоята майка не ти ли е казвала да не лъжеш?
— Опасявам се, че е забравила да ме научи на доста неща. Как например да отказвам на особено настойчивите каубои. Пилар, размеквам се. Още два дни и няма да издържа.
— Струва ми се, че Тайнън е съвсем наясно по въпроса.
— Така е, но аз трябва да бъда силна! Няма да му се дам! Каквото и да ми приказва, както и да ме гледа, няма да му се дам! — лицето й излъчваше безпределна тъга и дори може би страх. — Но ако само още веднъж ме целуне по шията, с мен е свършено…
Пилар наведе глава, за да прикрие усмивката си.
През целия ден Крис храбро удържаше на изкусителните погледи на Тайнън, но щом се свечери, той решително се приближи и й предложи да се разходят.
— Крис, не те каня да ми пристанеш — побърза да осуети отказа, който вече напираше на устните й. — Знам, че не можеш да ми устоиш, затова обещавам да не те докосвам.
— Какво? Аз да не мога да ти устоя! Слушай, Тайнън, способна съм да прекарам остатъка от живота си заедно с теб на самотен остров и пак няма да ти се дам — излъга пламенно тя.
— Чудесно, разцъфна той — значи нищо не те спира да се разходиш с мен на лунна светлина.
Крис сви юмруци, за да не издаде гнева си. Отиде да помоли Пилар за помощ, но тя й отказа под предлог, че я боли рамото. Естествено, докато месеше хляба, изобщо не се бе сетила за него, но сега не била в състояние да помръдне.
Пряко волята си Крис пое по тясната пътечка към ручея, следвана по петите от Тайнън.
— Бързаш ли за някъде или просто те е страх да вървиш до мен? — обади се по едно време той.
Тя спря и го погледна.
— От нищо не ме е страх! Ти си мислиш, че бързам, защото не усещаш, че едва се движиш с болния си крак.
— А, така ли било? — той я хвана под ръка и се облегна на рамото й. — Няма ли тогава да помогнеш на клетия инвалид?
Те повървяха така известно време, като Крис се мъчеше да стои на разстояние, въпреки преплетените им ръце.
— Само преди няколко седмици човек не можеше да се отърве от теб. Кой какво прави, ти все се появяваш отнякъде и заповядваш я да се съблека, я да се събуя. Да не говорим колко пъти ми се показа чисто гола…
— Това беше преди… — каза Крис, устремила поглед право пред себе си.
— Преди нощта в хижата? Преди да се забавляваме истински?
— За теб не е било никакво забавление. Каза ми, че не означавам нищо за теб и че съм една от многото.
— Може би тогава се държах малко грубо, но пък ти ме уплаши до смърт с твоите приказки за брак и дечица. Защо не започнем отначало? Всичко вървеше толкова добре, докато не ти хрумна идеята да ми наденеш брачния хомот.
Крис издърпа ръката си.
— Не желая да ти надявам никакъв хомот. Бракът е за хора, които се обичат. Онази нощ аз бях наивна дотам да си въобразя, че това, което става между нас, е любов. Бях влюбена в теб, иначе никога нямаше да го направя. Нямаше да позволя да ме докоснеш и с пръст. Но за теб то беше нещо съвсем различно. Ти никога не си изпитвал чувства към мен. Тогава, в хижата ти получи каквото желаеше, но не и аз — тя се извърна настрани, за да не види той сълзите й.