Тайнън я притегли към себе си и притисна главата й към гърдите си.
— Крис, досега никоя жена не е била истински влюбена в мен, самият аз нямам представа какво означава да обичаш. Не съм искал да те огорча. Съжалявам. Може би ти си смятала, че си влюбена в мен, защото не си срещала престъпник и любопитството ти…
— Първо, познавам какви ли не престъпници — и бандити, и крадци, и убийци. Второ, не си ти този, който ще прецени какво мисля и какво чувствам. Освен това ще ти кажа, че…
Гласът й секна, защото Тайнън жадно впи устни в нейните, притисна я плътно до себе си и горещото му тяло я обгърна отвсякъде.
Крис знаеше, че силите я напускат.
— Недей, моля те. Спри! — простена немощно, когато устните му бавно се плъзнаха по шията й. — Не мога да издържам повече. Не! Престани! Няма да мога да ти устоя…
— И не е нужно — устните му започнаха да си играят с ухото й.
Чак когато се плъзнаха по бузата й и усетиха соления вкус на сълзите, той спря и се отдръпна рязко.
— Отивай си тогава — отсече хладно. — Иди си в студеното самотно легло и си стой там.
При тези думи сълзите на Крис се отприщиха и тя хукна с всички сили обратно към бараката. Пилар не каза абсолютно нищо, когато тя изнемощяла се строполи върху нара.
Крис плака дълго, свита на кълбо под завивката, но когато сълзите престанаха, решението бе взето. Няма никакво значение ще се ожени ли той за нея или не. Все едно е дали я обича. В тялото й гори нестихващ копнеж и единственото, което желае, е отново да усеща Тайнън върху себе си, да чувства ръцете му навсякъде по тялото си, да се любят както тогава…
Все още подсмърчайки, но вече много по-спокойна, тя стана и излезе навън. Знаеше, че за да охранява бараката. Тайнън си е стъкмил постеля сред дърветата и уверено пое натам. Мястото беше празно, но без да се колебае нито миг, тя се съблече и легна под одеялото. Нощта напредваше, а Тайнън го нямаше и Крис постепенно се унесе, усмихната замечтано при мисълта как той ще я събуди.
— Крис! — Тайнън я прегърна нежно. — Милата ми, прекрасна Крис.
Тя отвори очи и премига на слънчевата светлина. Утрото отдавна бе настъпило, птичките пееха безгрижно и цялата гора ухаеше. Дланите на Тайнън се плъзгаха по голото й тяло и я изпълваха с трепетно очакване.
— Дошла си при мен — шепнеше той. — Ти си дошла, а аз цяла нощ се скитах из гората. О, Крис, подлудяваш ме! Моята хубава, прекрасна Крис… Дори и в затвора не съм бил тъй нещастен…
Тя тръпнеше в блаженство. Това признание я изпълваше с радост. Дълбоко в себе си таеше надеждата, че наистина е успяла да го накара да се чувства поне мъничко нещастен, че изпитва поне частица от нейното страдание.
Тайнън зарови ръце в русите кичури, приближи лицето й до своето и я целуна тъй нежно и страстно, сякаш никога нямаше да я пусне.
Нейните ръце се сплетоха зад врата му и го притиснаха. Ето за какво мечтаеше и от какво бягаше цяла вечност…
Без да спира да я милва, той свали ризата си легна до нея. Продължи да обсипва с целувки лицето й, но изведнъж вдигна рязко става и се ослуша.
— Има някой. Трябва да стана.
— Това е Пилар — Крис го придърпа обратно под одеялото. — Няма да дойде тук.
Тайнън се изправи на крака и нахлузи ризата.
— Някой се качва по пътеката — той изгледа с тъга Крис. Изглеждаше като човек, който всеки момент ще избухне в сълзи. — Сигурно е баща ти. Обличай се. Ако не е той, ще продължим, но ако е той, може изобщо да не си губи времето с въпроси — Крис понечи да каже нещо, но той я възпря. — Недей да спориш и да усложняваш положението. Моля те, облечи се, а аз ще ида да видя кой е.
Докато Крис се обличаше, той я наблюдаваше със смесица от желание, съжаление и болка. После я сграбчи и прошепна:
— Откак те видях за пръв път, съм остарял с двадесет години. Моля се да е всеки друг, само не баща ти — целуна я бързо и я поведе към бараката. Пилар все още спеше под навеса.
— Иди ми донеси бинокъла. В торбата на седлото е — рече Тайнън.
Крис се втурна да изпълнява, а Пилар се надигна на лакът и я погледна многозначително.
— Щастлива ли си?
— Можеше и да съм по-щастлива — Крис трескаво ровеше в торбата. — Особено ако Тайнън беше благоволил да си спи на мястото.
— А сега какво става?
— Тай чу някакъв шум и отиде да види кой идва. Аз естествено нищо не чух. Е, намерих го най-сетне — тя извади бинокъла и хукна към хълма.
— Ще дойда с теб — викна Пилар и отметна одеялото. В следващата секунда вече тичаше след Крис.
Тайнън лежеше върху една скала, застинал и незабележим като гущер. Наложи се да им извика, за да го видят.