— Те са — заяви с нескрита тъга. — Знаех си аз — той протегна ръка към бинокъла.
Крис и Пилар се покатериха до него и се втренчиха в далечината.
— Сигурен ли си, че е баща ми? — попита развълнувано Крис.
— Който и да е, надявам се да носи провизии — обади се Пилар.
— Ако се съди по броя на конете, Матисън се е приготвил за кръстоносен поход.
Крис взе бинокъла от ръцете му. Баща й не можеше да бъде сбъркан с никого. Яздеше, изправил гръб като да бе глътнал бастун, а конят изглеждаше смешно малък под туловището му. Дори и от такова разстояние личеше, че е бесен.
Тя свали бинокъла и видя, че Тайнън я наблюдава развеселен.
— Ако те е страх, да ти услужа с пистолет?
— Кой е човекът до него? — попита Пилар, като погледна през бинокъла.
— Не го познавам — отговори той.
Крис слезе от скалата.
— Мисля, че трябва да приключа с този въпрос колкото се може по-бързо. Ако сте чувствителни или прекалено деликатни, стойте настрана. Когато се ядоса, баща ми… — тя махна с ръка, защото не съществуваха думи, способни да опишат гнева на Дел Матисън.
Крис пое дълбоко въздух, после тръгна надолу по пътеката. Постепенно крачката й се ускоряваше и като излезе на равното, тя почти летеше. Най-после баща й я забеляза и пришпори коня си.
Крис вдигна полите на роклята си и хукна още по-бързо. Конят препускаше с всички сили. Когато я достигна, Дел Матисън не намали ход, а само протегна ръка и тя се метна зад него. Беше я научил на този номер още като съвсем малка и през бурния си живот Крис доста често бе прибягвала до това си умение.
Тя се хвана за баща си и видя, че Тайнън е тичал след нея. Мъжът, който яздеше до тях спря и го качи зад себе си.
Щом стигнаха бараката, Дел изобщо не се церемони, а започна да крещи още преди да слязат на земята.
— От всичките глупости, дето си ги вършила през твоя живот тази е най-голямата! Повече никога няма да те изпускам от поглед! И ти нямаш капчица мозък като целия ви род!
Крис се изправи на пръсти и го прегърна. Радваше се да го види бодър и енергичен както винаги — едър, красив, с гъста прошарена коса, подобна на лъвска грива.
Той също я прегърна, но бързо я отблъсна от себе си.
— Даваш ли си сметка какво ми причини? Имаш ли представа колко хора дойдоха да ми кажат, че си била на косъм от смъртта?
— Колко? — най-сериозно попита Крис.
— Не ми се прави на интересна млада госпожице, защото ще довърша това, което ти се е разминало. Къде е младежът, дето трябваше да те пази? — той огледа пространството пред бараката, изпълващо се с все повече коне и ездачи.
Тайнън излезе напред.
— За мен ли говорите?
Дел го измери неколкократно от глава до пети и впери очи в парцаливата превръзка на крака му.
— Доколкото виждам, и ти си пострадал заради нея.
Тайнън изпъна тяло и вирна глава.
— Мистър Матисън, аз поемам цялата отговорност за всичко, което се случи. На няколко пъти имаше възможност да ви я върна безпрепятствено.
— Хм, а как си отговарял за нея докато си бил в ареста? А какво чувам, че двамата сте се били сгодили?
Крис изстена и премести очи от баща си към Тайнън. Той явно не възнамеряваше да се обажда. Всичко зависеше от този момент. Ако каже, че са сгодени, баща й ще го изпрати в затвора. В съзнанието й отново изникна набраздения от камшик гръб. Мислеше си, че ще може да повлияе на баща си, но сега изправена пред него, изобщо не бе чак толкова уверена. Една-едничка погрешна дума и с Тайнън щеше да е свършено.
— Не сме сгодени — тихо отвърна Крис. — Заявих това, за да се измъкнем от една опасна ситуация. Във всеки един момент той беше образец, на джентълмен и направи всичко, за да ме защити. Дори ме спаси от самия Дайсън.
Крис следеше как баща й съсредоточено изучава Тайнън, сетне изсумтя, но не продума.
— Смея да храня надеждата, че Крис ще приеме моето предложение.
Крис се обърна изненадано и видя Ашър с бинтована глава. Той се приближи, усмихна се собственически и обгърна с ръка раменете й. Баща й се втренчи в нея, както едно време, когато беше малка, и Крис проумя, че се опитва да прецени дали казва истината или отново фантазира. Тя нямаше сили да срещне погледа му, затова наведе глава и впери очи в ръцете си.
Тишината се наруши от Пилар. Тя пристъпи напред и протегна ръка на Дел.
— Позволете ми да се представя. Аз съм Пилар Елърн. Вие не ме познавате, но аз съм чувала много интересни неща за вас. Случайно да ви се намират някакви провизии. Всички умираме от глад.
Дел се здрависа с нея, но лицето му си остана все тъй строго и Крис разбра, че наистина е разтревожен, щом не се усмихва на една хубава жена.