Тя се измъкна от прегръдката на Ашър и хвана баща си под ръка.
— Съжалявам, че ти причиних толкова неприятности. Наистина не съм искала.
Дел я изгледа продължително и Крис забеляза колко тъжни са очите му. Дали няма и друга причина за притесненията му?
— Ще позволите ли да ви се представя, мис Матисън.
Пред нея застана мъжът, който яздеше до баща й. Изглеждаше на неговата възраст — висок и строен, с черна коса, посивяваща по слепоочията. Имаше свежия вид на човек, който прекарва доста време на открито, но заедно с това притежаваше елегантността на потомствен аристократ. Макар че револверът в кобура напълно подхождаше на решителния му поглед, Крис отлично си го представяше и в бална зала с чаша вино в ръка.
— Казвам се Самюъл Дайсън — рече той с плътен глас.
— Самюъл Дайсън? — възкликна Крис и хвърли поглед на Тайнън. — Но Бейнард ви…
— Търсел ли ме е? — Мъжът изглеждаше изненадан.
— Чух, че от години търси човек на име Самюъл Дайсън.
Сам и Дел се спогледаха.
— Разбирам. И кога ви каза това?
— Ами аз… Всъщност той не ми го каза… ами…
— Подслушвала е от едни храсти — отговори вместо нея Тайнън.
— Нямаше друг начин! — сопна му се Крис. — Лайънел беше в опасност.
— Лайънел ли? — изръмжа Дел. — Искаш да кажеш, клечала си в храстите заради онова отвратително хлапе, дето ми го изпрати? Че аз го бия три пъти дневно.
— Биеш Лайънел? Но той е дете!
— И теб е трябвало да те пошляпвам, ама нали ми беше жал и си въобразявах, че малките момиченца са друга работа. Но нека ми е за урок. Това хлапе ще го възпитам както подобава, така че да не му хрумва да се скита из големите градове и да пише врели-некипели, за които след това да го преследват с пушки. Знаеш ли тия дни колко пъти чух едно и също: „А, тя ли? Беше тук, да, остави три трупа и изчезна.“ — той впери поглед в Тайнън. — Благодарение на вас двамата светът е намалял със стотина души.
— Но Тайнън спасяваше живота ни! — извика Крис.
— Освен когато раних Рори Сейърс — обади се съвсем сериозно Тайнън.
Тя се завъртя към него.
— А какво можеше да направиш? Да стоиш и да чакаш той да те застреля? Те през цялото време се чудеха как да те предизвикат, подстрекаваха те, насъскваха те. Ти беше длъжен да се защитиш!
Изведнъж Крис осъзна какво говори. Не беше чудно, че казва именно това, изричала го бе и преди, но този плам, който лъхаше сега от думите й, извираше от дълбините на сърцето й.
Тайнън я гледаше и по лицето му пробяга сянка от усмивка, после той се обърна към Матисън:
— Сър, дъщеря ви постоянно си навлича беди, защото е решила да оправя света. Според мен вие сте я възпитали страшно добре. А сега, имате ли нещо против да похапнем? — той протегна ръка към Крис. — Мис Матисън, разрешете да ви придружа до трапезата.
Тя зашеметена го хвана под ръка. До ден-днешен в присъствието на баща й познатите й бяха ставали по-ниски от тревата. Точно както Ашър в момента — гледаше отстрани и си кротуваше.
Крис и Тайнън се присъединиха към петдесетината души, които бе довел със себе си Матисън и за първи път от дни наред ядоха като хората. Крис с усмивка отвръщаше на сърдитите погледи на баща си, който я засипваше с какви ли не въпроси. Не искаше да го разстройва допълнително и се стараеше да му спести разказите за най-опасните случки. Не излъга нито веднъж, но в никакъв случай не разкри и цялата истина.
— Отишла си при Хамилтън, след като си знаела, че убийството на братовчедка му и на мъжа й е негово дело!
— Не бях съвсем сигурна. Искам да кажа, че изглеждаше като нещастен случай. А се чувствах длъжна да помогна на едно клето дете. Освен това с мен бяха двамата самоотвержени мъже, които ти сам си избрал. Нямаше нищо страшно — тя не се осмели да срещне погледа нито на Тайнън, нито на Ашър или Пилар.
Дел доближи глава до нея.
— Страшното е можело да дойде от Дайсън. Имаш ли понятие, що за човек е той?
— Да — невинно рече тя. — Но сега едва ли е най-подходящия момент да говорим за него? — Крис хвърли поглед на Самюъл Дайсън.
Той остави чинията си.
— Не се притеснявайте. Не бих могъл да се засегна, защото по-добре от всеки друг знам какво представлява племенникът ми. Имах нещастието да го познавам от дете.
Пословичното любопитство на Крис взе връх.
— Тогава защо той каза, че ви търси от толкова години? Не знае ли къде да ви намери?
Дел понечи да скастри дъщеря си, но тя упорито гледаше към Самюъл. Той пък сякаш не можеше да откъсне очи от Тайнън и в един момент Крис започна смутено да върти глава от единия към другия. Най-после Самюъл се усети и отговори:
— Така и не успях да проумея, какво се случи с това момче. Още докато беше в пелени майка му разправяше, че щял да стане мой наследник и когато разбра, че няма да е така лесно, го настрои против мен.