Крис го изгледа продължително и заяви:
— Дано да си внушиш, че е така. Дано нощите ти са спокойни. Дано… — тя усети, че болка заема мястото на гнева. — Дано някой ден осъзнаеш, че ме обичаш както те обичам и аз — тя се дръпна рязко. — Отивам да направя кафе. Когато събереш мъжество да признаеш пред себе си истината, обади ми се. Аз ще чакам.
Крис хукна към бараката и едва не се сблъска със Самюъл Дайсън, но дори не вдигна глава — гледаше упорито в краката си. После се зае да помага на готвача за закуската.
Когато всички яхнаха конете си, Крис забеляза, че е заобиколена от готови за стрелба пушки. Пазеха я баща й, Сам, Тайнън и още трима каубои. Ашър и Пилар бяха охранявани по същия начин.
— Мислите ли, че Дайсън ни е устроил засада? — обърна се тя към Самюъл.
— Да — отвърна навъсено той. — Имаме нещо, което според него му принадлежи.
Баща й даде знак за тръгване и Крис не успя да зададе следващия въпрос.
Засадата на Бейнард Дайсън беше на два часа път в южна посока. Той се приближи самоуверено, сякаш нямаше съмнение относно резултата от схватката.
Дел извика на хората си да спрат, а Тайнън застана точно пред Крис. Той, баща й и Сам стояха начело, очи в очи със стоте войници на Дайсън.
— Мен ли търсиш? — обади се Сам и в гласа му преливаха такава студенина и нескрита омраза, че Крис потръпна.
— Не — отговори Дайсън. — Знаеш какво търся. Това, което ми принадлежи по право.
— Не — отсече Сам.
— Тогава ще си го взема със сила. А вие всички ще бъдете мои пленници.
Самюъл пришпори коня си напред, издърпвайки юздите от ръцете на Дел, който направи опит да го спре, и отиде при Бейнард.
Крис чу как от всички страни предпазителите на пистолетите изщракват, а барабаните на револверите се завъртат за проверка на патроните.
Докато Сам и Бейнард разговаряха, Тайнън върна коня си до Крис.
— Като ти дам знак, искам да яздиш по-бързо от вятъра към онези дървета — рече едва чуто той. — Разбра ли ме? Без геройства!
Крис погледна към баща си — той се беше обърнал назад и й кимна утвърдително.
— Пилар? — продължи Тайнън. — Бъди готова!
Скована от ужас, Крис проследи с очи как той се връща отново до баща й. Двамата души, които обича най-много на този свят, първи ще бъдат покосени от куршумите на Дайсън. Тя се надигна да види Самюъл, изпитвайки усещането, че сърцето й ще се пръсне.
Мина цяла вечност, докато Сам се появи отново в техния лагер.
— Схватката е само между нас двамата. Победителят получава всичко — заяви той.
Дел кимна, а Тайнън застана нащрек. Крис се доближи до тях и попита:
— Какво има?
— Ти няма за какво да се тревожиш — каза Дел, без да откъсва очи от Сам.
— Двамата ще решат въпроса помежду си — поясни Тайнън. — Който спечели, отнася трофеите.
— Но Самюъл не е на годините на Дайсън, той е възрастен, няма неговите рефлекси. Освен това той има право да направи свой наследник този, когото пожелае.
Дел я удостои с погледа, който означаваше: „Млъкни незабавно“.
— Аз съм изпълнител на завещанието му. Ако Сам загуби, ще се погрижа наследството да отиде при този, на когото се полага.
— Но тогава Дайсън ще започне да преследва теб и…
— Крис — намеси се кротко Тайнън, — спри да приказваш и ела тук.
Тя се подчини, без да обръща внимание на изражението на баща си. Самюъл и Бейнард поеха към близките дървета и Крис се улови с всички сили за седлото. Пръстите й побеляха от напрежение. Нямаше представа колко време бе изминало, когато проехтя изстрелът.
Сърцето й подскочи. Тя зачака със затаен дъх.
След малко последва втори изстрел и после настана тишина.
Крис погледна Тайнън. Мускулчетата на челюстта му играеха. Изведнъж той пришпори коня си към горичката и профуча край наемниците на Дайсън.
В първия миг Крис се загледа в облака прах, после се понесе след него, без дори да чува виковете на баща си.
Самюъл и Бейнард лежаха на земята — и двамата в локви кръв. Крис скочи в движение, точно когато Тайнън повдигаше Сам. Възрастният човек му се усмихна.
— Няма нужда. Само драскотина е.
Чак сега Тайнън видя Крис и викна:
— Какво, По дяволите, правиш тук? Връщай се веднага!
— Дойдох да проверя имате ли нужда от помощ — сопна му се на свой ред тя.
— Не и от писателки. Хайде обратно!
Сам се опита да се надигне, облегнат на Тайнън. Усмихваше се широко.