Карлос Кастанеда
Изкуството на сънуването
ПРЕДГОВОР НА АВТОРА
За последните двайсет години съм написал редица книги, описващи моето обучение при един мексикански магьосник от индианското племе яки — дон Хуан Матус. В тези книги съм обяснил, че той ме обучаваше в магьосничество, но не както ние разбираме тава понятие в общоприетия му смисъл — като прилагане на свръхестествени сили за въздействие над други хора или призоваване на духове чрез заклинания, магии или ритуали за постигането на свръхестествени резултати. За дон Хуан магьосничеството означаваше приложение на някои специфични теоретични и практически постановки, свързани с естеството на възприятието и с неговата роля за създаване на представа за света около нас.
По съвет на дон Хуан съм се въздържал да определям познанието му като шаманизъм — категория, присъща на антропологията. Вместо това навсякъде съм го наричал, както правеше и самият той, магьосничество. Но когато преосмислих написаното, си дадох сметка, че това название прави още по-неясни и без това неясните явления, с които дон Хуан ме бе запознал в своите уроци.
В антропологическите трудове шаманизмът е описан като система от вярвания, свойствена за някои северноазиатски народности и преобладаваща и сред известен брой коренни северноамерикански индиански племена; според тази система един невидим свят на първичните духовни сили, добри и зли, съществува навсякъде около нас и тези сили могат да бъдат призовавани или овладявани чрез практическите действия на хора, които служат като посредници между естествения и свръхестествения свят.
Дон Хуан наистина беше посредник между естествения, ежедневен свят и един друг, незрим, който той наричаше област не на свръхестественото, а на второто внимание. Целта му като учител бе да направи тази област достъпна за мен. В предишните си книги съм описал методите, използвани от него за тази цел, както и магьосническите умения, които ме караше да упражнявам; най-важното сред тях се нарича „изкуството на сънуването“.
Според твърденията на дон Хуан, нашият свят, в чиято цялост и неповторимост ние сме убедени, представлява само един от множеството последователно устроени светове, подредени като люспите на лука. Дон Хуан изтъкваше, че макар и в енергийно отношение да сме били определени да възприемаме само нашия свят, все още разполагаме с възможността да влизаме и в тези други сфери, които са също толкова реални, цялостни, неповторими и завладяващи, колкото и собственото ни мироздание.
Той ми обясняваше, че за да можем да възприемаме тези сфери, трябва не само да се стремим към тях, но и да имаме достатъчно енергия, за да можем да ги обхванем. Те съществуват постоянно и независимо от нашето съзнание, казваше той, а недостъпността им се дължи изцяло на нашето устройство. С други думи, само поради това свое устройство ние сме принудени да приемем, че единственият съществуващ и единственият възможен свят е този, с който се сблъскваме в ежедневието си.
Вярвайки, че нашето енергийно устройство е поправимо, дон Хуан посочваше, че магьосниците от древността постепенно са създали система от похвати и действия, предназначени да преправят енергийните ни способности за сетивно възприятие. Те са нарекли тази система „изкуството на сънуването“.
Сега, от дистанцията на времето, осъзнавам, че най-подходящото определение на дон Хуан за сънуването беше „врата към безкрайността“. Ала тогава, когато ми го каза, аз отвърнах, че тази метафора нищо не ми говори.
— В такъв случай край на метафорите — отстъпи той. — По-добре да речем, че сънуването е практическият начин, по който магьосниците използуват обикновените сънища.
— Но как изобщо могат да бъдат използувани обикновените сънища? — попитах аз.
— Винаги попадаме в капана на думите — рече той. — В моя случай учителят ми се опитваше да ми опише сънуването, като казваше, че това е начинът, по който магьосниците пожелават „лека нощ“ на света. Разбира се, той просто нагаждаше описанието към моите мисловни способности. Същото правя и аз спрямо тебе.
При друг повод дон Хуан ми каза следното: „Сънуването може да се преживее само лично. Сънуването не означава единствено да имаш сънища, нито пък да бленуваш, да желаеш или да си представяш разни неща. Чрез него ние можем да възприемаме други светове, които несъмнено сме в състояние да опишем, ала не можем да опишем какво ни е накарало да ги възприемем; и все пак чувстваме как сънуването разкрива пред нас тези други сфери. То е като някакво усещане — като процес на телата ни, като чувство в душите ни.“