Отидох до църквата. Изпитах искрена, но не особено силна изненада, когато установих, че архитектурните й особености действително са такива, каквито ги бях видял в онзи сън. Равнодушно изтъкнах някои заядливи доводи пред самия себе си. Може би някога бях разглеждал задната страна на църквата заедно, с дон Хуан и сега просто не си спомнях за това. Обмислих тази възможност, но открих, че тя изобщо не ме интересува. Моят план за проверка и потвърждение на фактите, така или иначе, нямаше никакво значение за мен. Бях твърде сънен, за да ме е гршка за подобни неща.
Оттам полека изминах разстоянието до къщата на дон Хуан, като все още се надявах да намеря Карол. Бях сигурен, че ще я заваря да ме чака в неговия дом. Дон Хуан ме посрещне така, сякаш бях възкръснал от мъртвите. Той и останалите магьосници от групата, развълнувани до немай-къде, ме разглеждаха с нескрито любопитство.
— Къде си бил? — поиска да разбера дон Хуан. Не можех да проумея за какво беше цялата тази суетня. Казах му, че съм прекарал нощта заедно с Карол в хотела при площада, понеже не съм имал достатъчно енергия, за да извървя разстоянието от църквата до тяхната къща, и добавих, че те вече са узнали всичко това.
— Нищо подобно не сме узнали — сепна се той.
— Карол не ви ли каза, че беше с мен? — попитах аз, обзет от смътно подозрение, което би ме накарало да се разтревожа, ако не бях толкова изтощен.
Никой не ми отговори. Всички си размениха изпитателни погледи. Обърнах се към дон Хуан и му казах, че, доколкото бях разбрал, той самият бил изпратил Карол да ме намери. Дон Хуан закрачи напред-назад из стаята, без да продума.
— Карол Тигз изобщо не е била при нас — рече той след малко. — А пък теб те нямаше в продължение на девет дни.
Умората, която изпитвах, ми попречи да реагирам по съответен начин на тези поразителни твърдения. Тонът, с който ги изрече, както и загрижеността на цялата група, беше предостатъчно доказателство за тяхната сериозност. Аз обаче бях толкова капнал, че просто не знаех какво да кажа.
Дон Хуан ме помоли да им разправя най-подробно за всичко, което се бе случило между предизвикателя на смъртта и мен. Останах смаян от факта, че успях да си спомня извънредно много неща и да ги разкажа въпреки изтощението си. Напрегнатата атмосфера се поразведри за миг, докато описвах как се бе смяла жената на моите безсмислени викове, с които бях изразил намерението си да видя енергията в нейния сън.
— За тази цел е по-добре да посочваш нещата с кутрето си — казах аз на дон Хуан, но в думите ми нямаше и следа от упрек.
Той ме попита дали смехът е бил единствената реакция, с която жената е посрещнала виковете ми. Аз си спомнях само нейното веселие и факта, че тя бе отбелязала каква силна неприязън изпитва той към нея.
— Не изпитвам неприязън към нея — Възрази дон Хуан. — Просто не ми допадат насилствените методи на древните магьосници.
Обръщайки се към всички, заявих, че аз лично бях харесал тази жена извънредно много, без каквито и да е предубеждения; и че бях почувствал такава любов към Карол Тигз; каквато никога не съм смятал, ме мога да изпитам към някого. Те като че ли не разбраха за какво им говорех. Само си размениха погледи, сякаш аз внезапно бях полудял. Исках да кажа още нещо, да се доизясня. Дон Хуан обаче направо ме изтика от къщата — както си помислих, за да ми попречи да издрънкам и други глупости — и ме поведе обратно към хотела.
Същият администратор, с който бях разговарял преди, любезно изслуша нашето описание на Карол Тигз, но категорично отрече да е виждал някога както нея, така и мен. Той даже побика камериерките, които потвърдиха думите му.
— Какво би могло да означава всичко това? — изрече дон Хуан на глас, макар че този въпрос явно бе насочен към самия него. После внимателно ме изведе навън.
— Хайде да се махаме от това проклето място — каза той. Когато излязохме на улицата, дон Хуан ми нареди да не се обръщам назад към хотела, нито пък да гледам към църквата, която се намираше отсреща, а да си държа главата наведена. Погледнах към обувките си и мигновено осъзнах, че вече не съм с дрехите на Карол, а с моите собствени. Колкото и да се мъчих, не можах да си спомня кога съм се преоблякъл. Предположих, че това трябва да е станало след събуждането ми в хотелската стая. Вероятно тогава бях нахлузил собствените си дрехи, макар че не помнех абсолютно нищо.
Докато разсъждавах над този въпрос, стигнахме до площада_ _Преди да го прекосим, за да се отправим към къщата, аз разказах на дон Хуан за дрехите. Той ме изслуша много внимателно, като клатеше глава ритмично. После седна на една пейка и с искрено загршкен тон ме предупреди, че за момента няма как да узная какво се е случило във второто внимание между жената от църквата и моето енергийно тяло. Каза, че контактът ми с онази Карол Тигз от хотела е бил просто върхът на айсберга.