— Да разбереш тези неща не е работа за твоя разум — отвърна дон Хуан, след като внимателно изслуша доводите ми. — Няма как да ти обясня какво имат предвид магьосниците, когато говорят за нишки, които са вътре в човешката форма и вън от нея. Щом някой ясновидец види човешката енергийна форма, тя му се явява като едно-единствено кълбо от енергия. Ако до него стои друго, то също бива видяно като единствено. Мисълта за множество от сияйни кълба ти е хрумнала от представата, която имаш за човешките тълпи. В енергийната вселена обаче съществуват единствено отделни личности — сами, заобиколени от безкрая.
Това е нещо, което трябва да видиш сам за себе си!
Започнах да споря, че е безсмислено да ме уговаря да видя сам, след като много добре знае, че не мога. Тогава той ми предложи да заема неговата енергия и да я използувам, за да видя.
— Как може да стане това?
— Много лесно. Ще накарам събирателната ти точка да заеме друго положение, по-подходящо за директно възприемане на енергията.
Това, доколкото си спомням, беше първият път, когато дон Хуан обмислено заговори за нещо, което правеше през цялото време: Вкарваше ме в някакво неразбираемо състояние на съзнанието, изцяло противоречащо на представите ми за свата и за мен самия, състояние, което наричаше „Второто внимание“. В този случай, за да накара събирателната ми точка да се премести в позиция, по-подходяща за директно възприемане на енергията, той ме тупна по гърба, между плешките, с такава сила, че чак дъхът ми спря. Помислих си, че съм припаднал или може би заспал от удара. Внезапно видях, или засънувах, че виждам — нещо направо неописуемо. Ярки светлинни нишки струяха отвсякъде, отправяха се навсякъде — нанизи от светлина, различна от всичко, което някога ми бе минавало през ума.
Щом отново си поех дъх, или щом се събудих, дон Хуан нетърпеливо ме попита:
— Какво видя?
А когато му казах самата истина: „От твоя удар видях звезди по пладне“, той се преви от смях.
После отбеляза, че още не съм подготвен да разбера нито едно от необикновените възприятия, които бих могъл да получа.
— Преместих събирателната ти точка — продължи той — и ти за миг успя да „сънуваш“ нишките на вселената. Но все още не притежаваш нужната дисциплина или енергия, за да пренастроиш своята еднородност и компактност. Древните магьосници били ненадминати майстори на това пренастройване. Ето защо са видели всичко, което може да бъде видяно от човек.
— Какво означава да пренастроиш еднородността и компактността си?
— Означава да влезеш във второто внимание, като задържиш събирателната си точка в новото й положение и не й позволиш да се върне на първоначалното си място.
Тогава дон Хуан ми даде традиционното определение за второто внимание. Той каза, че древните магьосници нарекли резултата от закрепването на събирателната точка в нови позиции „второ внимание“, което за тях представлявало поле за най-широк кръг от дейности, също като вниманието, характерно за ежедневния ни свят. Подчерта и това, че магьосниците действително разполагали с две цялостни сфери на действие: една малка, назована „първото внимание“ или нивото на съзнание, типично за ежедневния ни свят, или още фиксирането на събирателната точка на обичайното й място; и друга, далеч по-голяма сфера, определена като „второто внимание“ или нивото на съзнание, свойствено за други светове, или фиксирането на събирателната точка във всяка от съществуващите многобройни позиции.
С помощта на дон Хуан преживях необясними неща в областта на второто внимание, благодарение на онова, което той наричаше „магьосническа маневра“: потупване или силен удар по гърба на височината на плешките. По неговите думи тези удари премествали събирателната ми точка. От гледище на моите усещания тези премествания означаваха, че съзнанието ми изпадаше в твърде обезпокоително състояние на неимоверна яснота, на свръхсъзнание, което траеше кратко и по време на което можех да проумея всичко почти светкавично. Най-често то напомняше странен сън — толкова ярък, че нормалното ми съзнание бледнееше в сравнение с него.
Дон Хуан оправдаваше необходимостта от маневрата, като твърдеше, че един магьосник посвещава учениците си в основните понятия и практики тогава, когато са в нормално съзнание, а когато се намират във второто внимание, им дава абстрактни и изчерпателни обяснения.