Джейн Ан Кренц
Измама
Пролог
— Кажи й да се пази от Пазителя.
Артемис Уингфийлд сложи лакти на масата и се наведе напред. Двамата бяха в една от кръчмите на френското пристанище, където бе закотвен корабът „Сийн Флейм“. Светлосините му очи гледаха напрегнато изпод гъстите сиви вежди.
— Разбра ли, Чилхърст? Тя трябва да се пази от Пазителя.
Джеърд Райдър, виконт Чилхърст, също постави лакти на масата, опря пръстите на двете си ръце едни в други и погледна към събеседника си с единственото си око. Уингфийлд беше свикнал с него през последните два дни. Толкова много беше свикнал с присъствието му, че вече не обръщаше внимание на черната превръзка, която покриваше незрящото му око.
Очевидно беше, че Уингфийлд приема Джеърд като човек, който обича приключенията като него самия и който, също като него, иска да пътува сега, когато войната с Наполеон беше приключила.
Двамата мъже прекараха заедно две нощи в този мрачен малък хан, където чакаха да пристигнат корабите, които щяха да ги отведат до целите на пътуването им.
От челото на Уингфийлд капеше пот и попиваше в мустаците му. Беше късна пролет и нощта беше топла. Задимената зала на кръчмата беше пълна с народ. На Джеърд се струваше, че Уингфийлд страда прекалено много от горещината. Високата и колосана яка на стария джентълмен, елегантно завързаното му шалче, прилепналата жилетка, която носеше под жакета, както и добре ушитият жакет бяха крайно неудобни.
Модерните му дрехи не бяха подходящи за благоуханната пролетна нощ, нито за квартала, в който се намираше кръчмата. Изглежда, Уингфийлд беше от онези англичани, които ценят външния вид по-високо от удобството. Джеърд подозираше, че новият му познат всяка вечер се преоблича за вечеря дори ако пътува и дори когато вечерята се сервира в палатка.
— Чух думите ви, сър — Джеърд раздал ечи, а после отново събра върховете на пръстите си, — но не разбрах техния смисъл. Кой, или какво, е този Пазител?
Уингфийлд засука мустаци.
— Куп глупости, ако трябва да бъдем напълно откровени. Част от легенда, описана в един дневник, който изпращам на племенницата си в Англия. Старият граф, който ми продаде дневника, ми каза за предупреждението.
— Разбирам — каза Джеърд любезно.
— Но снощи се случи нещо доста странно. Нещо, което би накарало всекиго да застане нащрек.
— Нещо странно? — Уингфийлд присви очи.
— Убеден съм, че стаята ми тук, в хана, е била претърсена, докато съм бил на вечеря.
Джеърд се намръщи.
— Не ми каза нищо за това тази сутрин на закуска.
— Не бях сигурен. Виждаш ли, нищо не са взели. Но през целия ден имах странното усещане, че ме следят.
— Неприятно.
— Наистина. И, без съмнение, не е свързано с дневника. Но все пак съм малко загрижен. Не искам да я поставям в опасност.
Джеърд раздели дланите си и отпи от слабата бира в чашата си.
— Какъв е този дневник, който каза, че ще изпратиш на племенницата си?
— Дневникът на една дама — обясни Уингфийлд. — Принадлежал е на жена на име Клер Лайтборн. Това е всичко, което знам. Написаното в дневника е неразбираемо.
— И защо е така?
— Изглежда, е написан на смесица от гръцки и латински, а на места текстът е дори на староанглийски. Прилича на някакъв таен код. Племенницата ми вярва, че дневникът е ключ към някакво баснословно съкровище.
Уингфийлд недоверчиво изсумтя.
— Но ти не вярваш, нали?
— Щом ме питаш, ще ти кажа, че никак не вярвам. Но Олимпия ще се забавлява много, докато се опитва да разгадае написаното в дневника. Обича тези неща.
— Тя като че ли е доста необикновена жена. — Уингфийлд тихичко се засмя.
— Наистина е необикновена. Предполагам, че грешката не е нейна. Беше отгледана от доста ексцентрична леля и растеше, заобиколена от ексцентрични хора. Никога не съм бил в приятелски връзки с тази част от семейството, но до мен стигна мълвата, че лелята и нейните приятелки са се заели сами да образоват Олимпия. И напълнили главата й със странни идеи.
— Какви идеи?
— Благодарение на възпитанието си, Олимпия пет пари не дава за мнението на обществото. Не ме разбирай погрешно, тя е прекрасна млада дама. Репутацията й е безупречна. Но не се интересува от нещата, от които се предполага, че трябва да се интересуват младите дами, ако разбираш какво искам да кажа.
— И те са?
— Мода, на първо място. Въобще не се интересува от дрехи, Леля й не я е научила на всички онези полезни неща, които младите жени трябва да знаят — да танцуват, да флиртуват, да се харесват на ухажорите. — Уингфийлд поклати глава. — Много странно възпитание, ако питаш мен. Главната причина, поради която още не си е намерила съпруг, бих казал.