— Какво общо има тя с картата на Западните Индии, която лейди Чилхърст търси?
— Нищо, мили мой. — Лейди Албридж го дари с лъчезарна усмивка. — Просто разказвам старата история за годежа на лорд Чилхърст с настоящата лейди Бюмон, който беше развален преди три години.
Албридж отиде до масичката с алкохолни напитки и си наля малко бренди.
— Чилхърст беше абсолютно прав, че развали годежа. Човек с неговото положение не можеше да се ожени за жена, която тръгва с друг мъж още преди сватбата.
— Разбира се, че не можеше — прошепна лейди Албридж и погледна замислено Олимпия.
— Той трябва да мисли за честта си — каза Албридж. — Във фамилията Флеймкрест има достатъчно странни личности, но всичките й членове се грижат за честта на семейството.
Лейди Албридж се усмихна студено.
— Щом Чилхърст е бил загрижен толкова за честта си сър, защо не извика на дуел любовника на годеницата си, след като ги е заварил заедно? Научих също така, че братът на лейди Бюмон му е отправил предизвикателство, на което той не обърнал никакво внимание.
— Вероятно защото има достатъчно разум да прецени, че рискът да го убият заради някаква си жена не си струва. — Лорд Албридж отпи от брендито си. — Всички знаят, че Чилхърст не притежава горещ темперамент. Останалите членове на семейството са опасно емоционални, но не и той. Можеш да попиташ всички, които са имали някаква работа с него. Той е студен и трезвомислещ.
— Вие сте имали работа с моя съпруг?
Олимпия отчаяно се опитваше да промени темата на разговора.
— Разбира се. И спечелих много пари от сделката. — Лорд Албридж кимна с явно задоволство.
— Не знаех, че се познавате със съпруга ми — каза Олимпия.
— Е, всъщност аз не го познавам. Никога не съм работил директно с него. Той никога не идва в града. Извършва всичките си сделки тук посредством агента си.
— Мистър Хартуел?
— Точно така. Феликс Хартуел е негов посредник от години. Но всички знаят, че заповедите издава Чилхърст. Той успя да изгради наново империята „Флеймкрест“, след като дядо му и баща му загубиха почти всичко. Фамилиите си имат своите възходи и падения, що се отнася до финансовото им състояние. И с фамилията „Флеймкрест“ беше така поне докато Чилхърст хвана кормилото.
— Моят съпруг е ненадминат, когато работата опира до това да организира нещата — каза Олимпия тихо, но с гордост.
— Очевидно, вие сте силно привързана към съпруга си, лейди Чилхърст. — Лейди Албридж вдигна чашата чай към устните си. — Намирам това за трогателно, макар и за доста странно при дадените обстоятелства.
— Какви обстоятелства? — попита Олимпия.
Беше така ядосана, че едва успяваше да понася присъствието на домакинята си. Ако трябваше да бъде учтива с този род хора, за да спазва етикета, който й налагаше титлата на виконтеса, щеше да й е много трудно да изпълнява задълженията си. Дори мислеше, че няма да се справи.
— Както отбеляза и съпругът ми, Чилхърст като че ли не е способен на никакви чувства. Казват, че е студенокръвен. Човек започва да се пита дали това не е причината лейди Бюмон да потърси утеха в други обятия още преди сватбата.
Олимпия постави доста шумно чашката в чинийката.
— Моят съпруг е човек, достоен за възхищение във всяко едно отношение, лейди Албридж. Той е мъж, способен на силни страсти.
— Наистина ли? — В очите на лейди Албридж светеха злобни пламъчета. — Тогава защо навремето не извика на дуел любовника на годеницата си и защо не прие предизвикателството на брат й?
Олимпия се изправи.
— Решенията на моя съпруг не са ваша грижа, лейди Албридж. Сега, ако ме извините, часовникът удари вече четири часа и наистина трябва да тръгвам. Съпругът ми каза, че ще дойде да ме вземе в четири, а той е много точен.
Албридж бързо постави чашата си с бренди на масата.
— Ще ви изпратя до вратата, лейди Чилхърст.
— Благодаря.
Олимпия не изчака нито минута повече и бързо излезе от всекидневната. Албридж се изравни с нея в коридора.
— Съжалявам, че не успях да ви помогна тази сутрин, лейди Чилхърст.
— Не се тревожете.
Истината беше, че Олимпия почти беше изоставила всякаква надежда, че ще успее да открие картата, която ще й помогне да се ориентира къде се намира онзи остров, който се споменава в дневника на мадам Лайтборн, но не е отбелязан на нито една карта. Вече притежаваше половината от картата, но все още нямаше представа къде е този проклет остров.
— Лейди Чилхърст, не сте забравили предупреждението ми относно мистър Торбърт, нали? — Албридж нервно я погледна. — На този човек не може да се има доверие. Обещайте ми, че ще бъдете особено предпазлива, когато си имате работа с него.