— Уверявам ви, ще бъда извънредно внимателна.
Олимпия завърза бонето си и зачака икономът да й отвори вратата. Джеърд беше вече долу в наета карета, заедно с Итън, Хю и Робърт. Олимпия се усмихна облекчено и изтича към семейството си.
Глава 15
— Господи! — възкликна Хю, когато Джеърд отключи входната врата на семейното имение на Флеймкрестови. — Само погледнете какво има вътре!
— Тази е най-хубавата стая. Тук има много интересни неща — каза Итън. Той изблъска братята си и първи влезе във всекидневната, натъпкана с куфари, пътни чанти и кутии. — Обзалагам се, че тук някъде има скрито съкровище.
— Въобще няма да се изненадам.
Олимпия вдигна свещта по-високо и надникна над главите на момчетата, за да огледа голямата, потънала в сенки, стая. Огромни нежни паяжини трептяха като загадъчни воали в тъмните ъгли. Итън беше прав, помисли си тя.
Тази стая, която в момента приличаше на склад, беше най-интересната от всички, които Джеърд им беше показал. Беше доста странна. Тази чест може би по право се падаше на галерията в приземния етаж. Към нея имаше стълбище, което като че ли не водеше за никъде! То просто изчезваше в средата на каменната стена. Стаята, която разглеждаха сега, съдържаше най-интересните неща, реши Олимпия.
— Нямате представа какво може да открие човек тук — каза Олимпия.
— Много вероятно е да открием и един-два призрака — предрече Робърт въодушевено. — Много странно местенце, нали? Изглежда точно като помещението, населявано от призраци, в оня замък, дето го гледахме в книгата.
— Призраци — повтори Хю с глас, в който се преплитаха задоволство и ужас. — Наистина ли мислиш, че тук може да има призраци?
— Може би призракът на самия капитан Джек — предположи Итън с неподправен ужас. — Може би той преминава през стените и слиза по онова стълбище, което просто изчезва.
Джеърд погледна Итън с леко извити нагоре вежди. Олимпия замислено сбърчи чело.
— Ето, вече имаме интересна идея. Призракът на капитан Джек.
— Капитан Джек е умрял съвсем спокойно в леглото си на осемдесет и две години. Положили го в семейното гробище на Острова на огъня. По времето на неговата смърт тази къща още не е била построена — осведоми ги Джеърд.
— Тогава кой е построил тази прекрасна къща, сър? — попита Хю.
— Синът на капитан Джек, капитан Хари.
Хю отвори широко очи.
— Вашият дядо? Бил е много умен човек.
— Не чак толкова — каза Джеърд. — Харчеше неразумно. Тази къща представлява само един от начините, които беше изнамерил, за да сведе семейното богатство почти до нула.
— И какво се случи с останалата част от вашето семейно богатство? — попита Итън.
— Баща ми и чичо ми се погрижиха за по-голямата част от останалото. Ако не беше майка ми, досега всички щяхме да сме потънали в мизерия — обясни Джеърд.
— И какво направи майка ви? — попита Робърт.
— Даде ми огърлицата си. — Джеърд срещна погледа на Олимпия. — Тя я беше получила от баба ми, която на свой ред я получила от прабаба ми.
— Клер Лайтборн? — попита Олимпия с широко отворени очи.
— Да. Тя беше украсена с диаманти и рубини и беше много ценна. Майка ми ми я даде, когато бях на седемнайсет години, за да я подаря на съпругата си, когато се оженя. Тя трябваше да се предава на всички виконтеси по семейна линия. Майка ми беше романтичка.
— Леля Олимпия е вашата съпруга — отбеляза Робърт. — Дадохте ли й огърлицата?
— Да, дадохте ли огърлицата на леля Олимпия? — попита Итън, очевидно завладян от разказа.
— Не — каза Джеърд съвсем безстрастно. — Продадох я на деветнайсетия си рожден ден.
— Продали сте я! — Итън чак се намръщи от разочарование.
— Не сте го направили, сър, нали? — Робърт също изглеждаше съкрушен.
Хю се втренчи в Джеърд.
— Продали сте красивата огърлица на прабаба си? Как сте могли, след като сте знаели, че все някога ще се ожените?
— Използвах парите, за да оборудвам единствения кораб, който компанията притежаваше тогава. — Олимпия не сваляше поглед от лицето на Джеърд. — Този кораб стана основата на сегашната ми корабна компания.
Олимпия видя мрачната решителност в погледа му и разбра, без сянка от съмнение, че му е било много трудно да продаде огърлицата.
— Било е много разумно, господарю мой — каза тя смело — Сигурна съм, че майка ти се е гордяла с теб.
— Не беше особено горда — каза Джеърд студено. — Мама беше романтичка като всички останали в семейството. Плака, когато разбра за какво съм използвал парите. Но това не й попречи да се радва на резултатите.