Богс очевидно се чудеше защо някой, който има титла и може да се възползва от нея, ще иска да отсяда анонимно в града, но прояви любезност и не го изрази гласно.
— Да, мадам.
— Ще имате ли нещо против още веднъж да разгледам всички карти на Западните Индии?
— Не, ни най-малко. — Богс я поведе към залата с картите. — Работете спокойно, мадам. Вече е отключено, защото дойде още един член на дружеството. Той вече е там и вдига доста шум.
— О? — Олимпия леко се намръщи. — Мистър Торбърт или лорд Албридж?
— Не. Мистър Гифорд Сийтън — отговори Богс.
— Мистър Сийтън? — Олимпия беше толкова изненадана, че почти изтърва чантичката си. — Не знаех, че и той е член на дружеството.
— Да, наистина. Стана член едва след като сестра му се омъжи за лорд Бюмон. Мисля, че около преди две години. И прекарва много голяма част от времето си в залата с картите на Западните Индии.
— Разбирам.
Олимпия отиде до вратата и надникна в залата. Гифорд стоеше до една доста голяма махагонова маса. Беше се навел над една карта, която тъкмо разгъваше. Вдигна поглед и видя Олимпия. Усмивката му беше добре пресметната.
— Лейди Чилхърст.
Гифорд й се поклони леко и елегантно, без да отделя едната си ръка от картата, за да не се сгъне тя отново.
— Радвам се да ви видя. Чух, че почти всеки ден се отбивате в библиотеката на дружеството.
— Добър ден, мистър Сийтън. Едва сега разбирам, че и вие сте член на Дружеството за пътешествия и изследвания.
— Чел съм всички ваши статии, които са публикувани в списанието на дружеството — тихо рече Гифорд. — Дават богата информация.
— Много мило, че мислите така.
Смешно, но думите му доставиха удоволствие на Одимилия. Тревогата, която беше изпитала, когато видя Гифорд в библиотеката, стихна. Тя се приближи до масата и погледна картата.
— Виждам, че изучавате Западните Индии. Статия ли пишете, или се готвите да отидете дотам?
— Всяко едно от двете е бъдеща вероятност. — Гифорд я наблюдаваше внимателно. — Разбрах, че вие също се интересувате от тази област, лейди Чилхърст. Богс ми каза, че проучвате всички карти и статии, които се отнасят до този регион.
— Правилно ви е казал. — Тя погледна картата, която Гифорд беше развил на масата. — Още не съм имала възможност да разгледам точно тази карта. Тя като че ли е твърде стара.
— Да, така е. Открих я миналия месец и я отделих, за да ми е подръка.
— Така ли? — Олимпия с нетърпение се вгледа в картата. — Ето защо не съм попадала на нея в досегашните си посещения.
— Без съмнение тази е причината. — Гифорд се поколеба, а после посочи картата. — Можете да я разгледате сега, ако искате. Намирам я интересна, защото на нея са отбелязани някои от малките острови, които липсват на всички други карти в библиотеката.
— Много интересно наистина. — Олимпия захвърли настрани чантичката си и се наведе над картата.
— Да предполагам ли, че се интересувате от островите, които не са отбелязани на картите, мадам?
— Да, интересувам се.
Олимпия се наведе още по-ниско над картата. Търсеше познати ориентири. Обикновената, неукрасена карта на пръв поглед беше съвсем безинтересна. Човек дори можеше да се разочарова, ако не беше познавач.
— Тук особеностите на областта са предадени по доста необикновен начин.
— Казаха ми, че я е начертал лично един от морските разбойници, които плавали в моретата на Западните Индии преди стотина години.
— Карта, начертана от морски разбойник!? — Олимпия бързо вдигна поглед и видя, че Гифорд я наблюдава внимателно. — Наистина ли?
Той сви рамене.
— Поне така ми каза Богс. Но кой може да бъде сигурен в такова нещо? Картата не е подписана, така че няма начин да се уверим в самоличността на този, който я е начертал.
— Възхитително. — Олимпия отново се съсредоточи в картата. — Със сигурност е много стара.
— Да.
Гифорд отстъпи малко встрани и застана плътно зад нея, за да може да наблюдава картата.
— Лейди Чилхърст, бих искал да се извиня за поведението си през онзи следобед. Съжалявам, ако съм ви обидил.
— Не се тревожете, сър. — Олимпия се съсредоточи върху едно петно на картата, което виждаше за първи път. — Разбирам, че в този случай са се намесили чувствата.
— Сестра ми и аз отдавна сме сами в света — каза Гифорд. — До брака й с лорд Бюмон финансовото ни състояние беше извънредно несигурно. Имаше времена, когато се страхувах, че ще свършим живота си в затвора за длъжници.
Олимпия изпита съчувствие към него. Тя поне не бе имала подобни страхове, благодарение на малкото наследство, което беше получила от леля Софи и леля Ида.