— Наистина, било е ужасно и за двама ви — каза Олимпия тихо — Нямахте ли роднини, към които да се обърнете?
— Не. — Усмивката на Гифорд беше пропита с горчивина. — Препитавахме се благодарение на находчивостта си, мадам. И със съжаление трябва да кажа, че сестра ми носеше по-голямата част от бремето. Аз бях прекалено малък, за да й помагам. Тя се грижеше и за двама ни, докато търсеше подходящ кандидат за женитба.
— Разбирам.
Гифорд стисна устни.
— Семейството ми не винаги е било бедно. Аз и Деметриа станахме жертва на обстоятелствата. Баща ни нямаше талант за финансови сделки. И, още по-лошо, той обичаше хазарта. Застреля се след нощта, в която проигра и последното останало му имущество.
Олимпия забрави за картата на масата пред нея. Болката в очите на Гифорд предизвика съчувствието й:
— Извънредно съжалявам за случилото се.
— Баба ми е била богата наследница, може би знаете?
— Така ли?
— Да. — Лицето на Гифорд стана замислено — все едно се взираше в миналото, за да види всяка подробност. — Тя наследила корабна компания от моя прадядо и я ръководела с вещина, присъща на мъж.
— Сигурно е била извънредно умна жена — каза Олимпия.
— Така казват. Имало време, когато корабите на нейната компания плавали от Америка до най-отдалечени точки и прекарвали подправки и чай.
— Америка?
— Да. Прадядо ми е направил Бостън седалище на бизнеса си. Баща ми бил единственото му дете. Той наследил бизнеса, когато родителите му починали. Продал корабите и се преместил в Англия. — Дланите на Гифорд се свиха в юмруци. — Оженил се и продължил да пилее наследеното богатство.
— А какво се е случило с майка ви?
Гифорд сведе поглед към здраво стиснатите си юмруци.
— Починала е при раждането ми.
— И сега нямате никого, освен сестра си.
Гифорд присви очи.
— И тя си няма никой, освен мен. Вярвам, че сега разбирате защо бях така ядосан, когато Чилхърст развали годежа. Тя се беше потрудила, за да предизвика интереса му. Беше продала и последните бижута, останали от майка ни, за да си купи рокли, с които да му направи впечатление онова лято.
Олимпия го докосна по ръкава.
— Мистър Сийтън, наистина ме натъжихте с разказа за семейните си неприятности. Но ви моля да не обвинявате съпруга ми за онова, което се е случило. Познавам го достатъчно добре и мога да ви уверя, че не е развалил годежа заради финансовото състояние на сестра ви.
— Деметриа ми каза истината. Предпочитам да вярвам на нея, а не на Чилхърст. — Гифорд рязко се обърна и се отдалечи от масата. — Беше дяволски нечестно от негова страна.
— Но сега сестра ви е сключила брак, който е финансово изгоден, и изглежда щастлива. Вие също се ползвате с привилегиите, които бракът й с Бюмон осигурява. Защо не сте доволен като нея?
Гифорд се завъртя на пети и се обърна към Олимпия. Лицето му се беше сковало от гняв и отчаяние.
— Защото не е честно. Не разбирате ли? Не е честно Чилхърст да има всичко, а ние — нищо. Нищо.
— Мистър Сийтън, не ви разбирам. На мен ми се струва, че имате всичко, което ви е нужно.
Гифорд направи усилие да постигне контрол над чувствата си. Затвори очи за миг и си пое дълбоко дъх.
— Моля за извинение, лейди Чилхърст. Не знам какво ме прихваща.
Олимпия се усмихна неуверено.
— Може би ще е по-добре да сменим темата. Искате ли заедно да проучим тази карта?
— Може би някой друг път. — Гифорд извади часовника от джоба си и погледна циферблата. — Имам важна среща.
— Да, разбира се.
Олимпия погледна часовника му и си помисли за Джеърд, който беше дал своя, за да откупи Робърт.
— Часовникът ви е много красив. Бихте ли ми казали откъде мога да купя същия?
Гифорд смръщи вежди.
— Купих го от един малък магазин на „Бонд стрийт“. Верижката купих от друго място. Направиха я специално за мен.
— Разбирам. — Заинтригувана, Олимпия се приближи още малко до него. — Мотивът, който украсява капачето му, е доста необичаен. Да не би да е някой вид змия?
— Морска змия. — Гифорд пусна часовника в джоба си. — Митично същество, нали разбирате.
Усмивката му беше студена.
— Тя е била символ на семейството ми по времето, когато е заемало полагащото му се място в света. Сега, ако ме извините, трябва да тръгвам.
— Желая ви приятен ден, мистър Сийтън.
Олимпия гледаше замислено след него чак докато той излезе от залата. Когато остана сама, се обърна към картата. Но умът й вече не можеше да се концентрира върху нея.
Беше зает с мотива, който украсяваше часовника на Гифорд Беше й странно познат.