— Добре дошли вкъщи, мадам.
Грейвз задържа вратата на градското имение на Флеймкрестови отворена, докато Олимпия премине.
— Имаме гости.
— Така ли? — Олимпия спря в коридора и се обърна да погледне новия иконом. — Знае ли за това мисис Бърд?
— Да, мадам, знае. — Грейвз се засмя тихичко. — И сигурно вече се е погрижила за тях.
Появи се мисис Бърд.
— Вие ли сте, мис Олимпия? Време беше да се върнете. Негово благородие ме предупреди да сложа два прибора повече за вечеря. И на всичкото отгоре трябва да приготвя и две от спалните. Бих искала да знам дали това ще стане обичайна практика в къщата.
— Е, наистина не мога да отговоря на този въпрос — каза Олимпия. — Нямам представа колко приятели е поканил негово благородие.
— Те не са му приятели — каза мисис Бърд заплашително. — Те са му роднини. Бащата и чичото на негово благородие. Тя снижи глас и се огледа, за да се увери, че няма никой друг в коридора. — Баща му е истински граф.
— Да, знам. — Олимпия развърза връзките на бонето си. — Сигурна съм, че ще се справите с проблема, мисис Бърд.
Грейвз се усмихна на мисис Бърд с ослепителна усмивка.
— Разбира се, че ще се справи, мадам. За краткото време, през което съм на служба при вас, ми стана ясно, че мисис Бърд е жена с много възможности.
Мисис Бърд се изчерви силно.
— Просто искам да знам колко често ще ми се налага да посрещам гости, това е всичко. Трябва да си правя плановете, нали разбирате.
— Чувствайте се свободна да се обръщате към мен за помощ, мисис Бърд — каза Грейвз. — Аз наистина ще ви помогна с каквото мога. Сигурен съм, че ще успеем, ако работим заедно.
Мисис Бърд запърха с клепки.
— Е, предполагам, че ще се оправим някак си тогава.
— Без съмнение — каза Грейвз.
Олимпия бързо местеше поглед от единия към другия.
— Къде са негово благородие и нашите гости?
— Негово благородие е в библиотеката, мадам — каза Грейвз. — Гостите са горе с младия господин. Мисля, че графът и неговият брат разказват приказки на Итън, Хю и Робърт.
Олимпия беше тръгнала към библиотеката, но се спря.
— Приказки?
— За човека, известен като капитан Джек, мадам.
— О, да, сигурна съм, че моите племенници много се забавляват.
И Олимпия постави ръка на бравата на вратата, водеща към библиотеката.
— Позволете ми, мадам. — Грейвз се втурна да й отвори вратата.
— Благодаря — каза Олимпия учтиво, малко изненадана от неочакваното внимание. — Винаги ли ще правите това за мен?
— Да, мадам. Това е част от моите задължения.
Грейвз се поклони и я въведе в библиотеката. Джеърд седеше зад бюрото си. Олимпия влезе.
— Добър ден, мила моя. — Той се изправи на крака. — Радвам се да видя, че си се прибрала у дома. Имаме гости. Пристигнаха баща ми и чичо ми.
— Да, разбрах вече.
Джеърд изчака вратата да се затвори след нея, а после й се усмихна подканващо. Олимпия прекоси стаята тичешком и се хвърли в ръцете му. Поднесе му лицето си за целувка.
— Мисля, че много ми харесва да бъда женен — каза й Джеърд, когато най-сетне отдели устните си от нейните.
— И на мен. — Олимпия неохотно направи крачка назад. — Джеърд, току-що водих доста странен разговор с Гифорд Сийтън. Има едно-две неща, които…
Чувствената усмивка на Джеърд изчезна. На лицето му се изписа яд.
— Какво каза?
Олимпия се намръщи.
— Не е необходимо да повишаваш глас, господарю мой. Чувам доста добре. Казах само, че водих доста необикновен разговор с мистър Сийтън.
— Сийтън е разговарял с теб?
— Да, точно това се опитвам да ти кажа. Срещнахме се в обществената библиотека на института „Масгрейв“. Доста учудващо, но изглежда, че аз и мистър Сийтън споделяме еднакъв интерес към областта на Западните Индии.
— Това копеле — каза Джеърд с глас, който криеше опасни нотки. — Казах му да стои далеч от теб.
Олимпия го погледна с блеснали очи.
— Не мисля, че трябва да го наричаш с тази дума. Мистър Сийтън е човек, който е страдал много. Животът му е бил труден.
— Сийтън е лекомислен негодник. Дадох му ясно да разбере, че не трябва да се приближава до теб.
— За Бога, Джеърд, мистър Сийтън не е виновен, че се срещнахме в библиотеката.
— Не бъди толкова сигурна в това. Сийтън вероятно е научил, че ти прекарваш там по-голямата част от времето си, и е планирал посещението си така, че да съвпадне по време с твоето.
— Наистина, Джеърд, отиваш прекалено далеч. Интересът на мистър Сийтън към Западните Индии ми изглеждаше чисто научен. Наистина, той дори ми позволи да разгледам картата, която е открил в библиотеката.
— Сигурен съм, че е имал сериозен мотив да постъпи така. — Джеърд отново седна зад бюрото си с мрачно изражение. — Но аз ще видя как стоят нещата. А междувременно ти избягвай всякакви по-нататъшни контакти с него. Ясно ли е, мадам?