Олимпия го погледна с изненада.
— Достатъчно, сър.
— Достатъчно? Аз дори не съм започнал. Ще дам на младия Сийтън урок, който той няма да забрави скоро.
— Джеърд, няма да разреша да ми говориш така. Сигурна съм, че нямаш намерение да издаваш неразумни заповеди и да правиш такива изказвания просто защото си мой съпруг.
Джеърд я изгледа студено.
— Много добре знам, че ти предпочиташ да не се грижиш за досадните подробности на всекидневния живот, мадам. И все пак, що се отнася до нашия брак, има една подробност, която ще трябва добре да запомниш.
Олимпия присви очи.
— И каква е тя?
Джеърд зае характерната за него поза с преплетени пръсти.
— Аз съм господарят на това домакинство. Аз ще вземам съответните решения. И ти ще се подчиняваш на тези решения, мадам.
Олимпия отвори уста от изненада.
— Нищо подобно няма да правя. Не и ако не съм съгласна с тези решения. А аз не съм съгласна с начина, по който говориш за мистър Сийтън, и не съм съгласна с начина, по който се отнасяш към него.
— Дяволите да го вземат, Олимпия, аз съм твой съпруг. Ще правиш това, което ти кажа.
— Ще правя това, което искам, точно както постъпвах досега — избухна Олимпия. Вратата на библиотеката се отвори зад гърба й, но тя не обърна внимание. — Чуй ме добре, Чилхърст. Не забравяй, че аз те приех като учител в това домакинство. Въпреки всички приказки, струва ми се, че още си на работа при мен, тъй като не съм те уволнявала.
— Говориш глупости — изстреля в отговор Джеърд. — Ти си моя съпруга, а не моя работодателка.
— Това, сър, е въпрос на гледна точка. Аз мисля, че нищо не се е променило в първоначалните ни отношения.
— Напротив променило се е — процеди Джеърд през стиснати зъби. — И това, мадам, не е въпрос на гледна точка. Това си е записано в документите, които подписахме.
— Охо! — В спора се намеси непознат глас и попречи на Олимпия да отговори.
— Чудя се какво ли става тук? — От вратата долетя още един глас. — Нима сме се намесили в семеен спор, а, Тадеус?
— Струва ми се, че да — каза весело първият глас. — Никога не съм виждал сина ти така ядосан, Магнус. Може би бракът му се отразява добре, все пак.
— По дяволите! — прошепна Джеърд и погледна към вратата. — Мадам, позволи ми да ти представя баща си, граф на Флеймкрест, и чичо си, Тадеус Райдър. Господа, това е моята съпруга.
Олимпия се обърна и се намери в лице с двама извънредно елегантни възрастни мъже. Красиви, с посребрени коси, елегантно облечени, те й се усмихваха с неподправен чар, който, без съмнение, беше разбил много женски сърца.
— Флеймкрест, на вашите услуги — каза по-високият от двамата и елегантно се поклони. — Удоволствие е за мен да ви срещна, мадам.
— Тадеус Райдър. — Усмихна се щастливо вторият. — Радвам се да видя, че Джеърд най-после е изпълнил дълга си към семейството. Но не мисля, че вече сте успели да намерите ключа към изгубеното съкровище на капитан Джек, нали?
Джеърд изпусна възклицание, което показваше отвращението му.
— Да те вземат дяволите, чичо. Нямаш ли чувство за благоприличие?
Тадеус го погледна изненадано.
— Сега вече няма нужда от твоето благоприличие. Тя е част от семейството.
— Това е най-доброто от всички възможни положения, ако питаш мен, момче — каза Магнус и дари Олимпия с ослепителна усмивка. — Няма да става нужда да се промъкваш като крадец през нощта, за да се опитваш да измъкнеш тайната от нея. Тя с радост ще ни каже всичко, което успее да научи за съкровището, нали, мила моя?
Олимпия изучаваше и двамата с огромен интерес.
— Ще се радвам да споделя всичко, което мога, с вас, но мисля, че трябва да знаете, че и още някой е по следите на съкровището.
— Мили Боже! — Усмивката на Магнус се превърна в озъбена гримаса. — Страхувах се от това.
Той погледна брат си и каза:
— Не ти ли казах, че имам лоши предчувствия, Тадеус?
Той го погледна много сериозно.
— Да, каза ми, Магнус. Каза ми. А в нашето семейство предчувствията са на особена почит. Ние всички знаем това. — Той погледна изпитателно Олимпия. — Имате ли представа кой може да знае за съкровището, мила моя?
Олимпия с облекчение разбра, че поне беше в компанията на хора, които ще разберат страховете й и няма да й се присмеят заради тях.
— Е, моята представа за човека, който преследва съкровището, може да ви се стори невероятна, господа. Чилхърст отказа да я удостои с вниманието си.
Магнус сбърчи нос.