Тя сигурно го обича. Трябва да го обича.
Изведнъж, прекалено ясно, той осъзна, че отдавна очаква да чуе тези думи, произнесени от нейната уста. Защо тя никога не ги бе изказвала на глас, чудеше се той.
Беше сигурен, че тя го обича.
Тези мисли скоро напуснаха съзнанието му, защото дори то беше пометено от страстта. Олимпия се усмихваше с неземната си усмивка и нежно го галеше с крака си.
— Голямо щастие е за нас, че се намерихме, нали, господарю мой? Не вярвам, че на света има друг мъж, който да ми подхожда така, както ми подхождаш ти.
— Много се радвам, че мислиш така. — Джеърд собственически сграбчи едната й гърда. — Защото съм сигурен, че няма друга жена на този свят, която така добре да вниква в моята природа.
След доста дълго време Джеърд неохотно се отдели от Олимпия и се отпусна на възглавниците. Сложи едната си ръка под главата и замислено се загледа в тавана. Всеки нерв и всяко мускулче на тялото му трептяха от задоволство. Олимпия се размърда и се протегна до него.
— Правенето на любов по средата на деня е много приятен обичай, сър, нали? Ще трябва да експериментираме с него отново, и то съвсем скоро.
— Със сигурност ще го направим. — Джеърд я прегърна и я притисна към себе си. — Вярвам, че вече няма да се опитваш да ме изхвърляш от спалнята си.
— Със сигурност ще размисля два пъти, преди да го направя — каза Олимпия извънредно сериозно.
Джеърд се намръщи.
— Имам предвид онова, което казах и преди малко, сирено моя. Можеш да ме омагьосаш само с един поглед или само с една усмивка, но няма да ми даваш заповеди, като че ли съм твой слуга. Ще бъда господар в собствения си дом, точно както съм господар на финансовите си дела. И ще бъда господарят на моята съпруга. Ясно ли е?
— Да.
Олимпия бързо седна в леглото, без да се тревожи за това, че е абсолютно гола. Погледна към Джеърд, а очите й светеха възбудено.
— Ще бъдеш господар на съпругата си.
— Радвам се, че си съгласна, мадам. — Джеърд изучаваше прекрасната извивка на гърдите й. — Понякога е необходимо мъжът да тропне с крак.
— Господар на съпругата си. Джеърд, ти винаги си ме наричал „сирена“.
— Да. — Джеърд чертаеше кръгове около зърното й с върха на палеца си. — Това е така, защото ти наистина си прекрасна като сирена.
— Нима не разбираш, сър? — Олимпия коленичи до него всред разбърканите чаршафи. — Ти току-що се провъзгласи за господар на сирената. Капитан Джек е бил господарят на „Siryn“, а ти си неговият потомък. Ти си новият господар на сирената.
Джеърд със закъснение проумя посоката на нейните мисли. И високо изстена.
— Олимпия, въображението ти отива твърде далеч. Логиката ми не може да го последва чак там.
— Не, мисля, че е необходимо да отиде дори по-далеч. — Олимпия скочи от леглото. — Трябва веднага да се заловя за работа. Ти наистина ме отвличаш, Джеърд.
— Мадам, този път аз съм в собствената си спалня.
— О, да. Точно така. Тогава трябва да ме извиниш.
Олимпия се завъртя рязко и изтича към вратата. Джеърд съзерцаваше сладките извивки назалните й части, докато те се скриха от погледа му. После въздъхна и бавно седна.
Огледа разхвърляните дрехи, които покриваха леглото и килима. Вдигна малкото бяло боне на Олимпия и се усмихна щастливо.
После вдигна глава и смръщи вежди, когато погледът му попадна върху часовника. Беше почти един часът, а той имаше среща при доковете след четирийсет и пет минути.
— Проклятие!
Джеърд грабна ризата си. Бракът започваше да разстройва всекидневния му режим.
Четирийсет и пет минути по-късно Джеърд слезе от наетата карета, прекоси оживената улица и потъна в малката кръчма. Там го чакаше мъжът, когото беше наел, за да разпитва из доковете. Джеърд седна зад бара и махна с ръка на напетата кръчмарка.
— Е, Фокс, какво успя да научиш?
Фокс избърса устата си в ръкава на ризата си и се оригна.
— Точно онова, което очаквахте, господарю мой. Мъжът бил дълбоко натопен преди шест месеца. Толкова дълбоко под повърхността, че всички мислели, че никога вече няма да изплува. А после, по някакъв начин, успял да плати всичките си дългове. Същото нещо се случило и преди три месеца. Загубил всичко, а после възстановил парите.
— Разбирам. — Джеърд обмисли чутото. — Знаех какво става, но просто не знаех каква е причината. Сега знам и това.
Хазарт. Е, изглежда, всички си имат тайните страсти, помисли си Джеърд.
— Типичен случай, господарю мой. — Погледът на Фокс показваше, че той добре познаваше света, в който се подвизаваше. — Човек се пристрастява към игралните маси, докато те го изстискат докрай. Тъжно, но доста често срещано. Единствената разлика този път е, че човекът успял да се измъкне, преди да е станало твърде късно. Цяло щастие за него, нали?