— Да, наистина, имал е необикновен късмет. — Джеърд се изправи на крака. — Ще получиш възнаграждението си днес следобед. Ще изпратя парите по Грейвз, както се бяхме уговорили. Благодаря за услугата.
— Готов съм да работя за вас по всяко време, господарю. — Фокс отново отпи от бирата си. — Както казах и на Грейвз, винаги съм на разположение.
Джеърд излезе от кръчмата и се спря за малко на тротоара. Започна да маха с ръка на една карета, но после промени решението си. Трябваше да помисли върху чутото.
Разхождаше се бавно без определена посока. Понякога разбираше, че минава край кръчми или кафенета. Дори в този час те бяха пълни с обичайните за тях посетители — работници, моряци, джебчии, курви и негодяи.
Част от съзнанието на Джеърд отчиташе, както винаги, подробностите в заобикалящата го среда. Камата му беше притисната до гърдите му.
Докато вървеше, подреждаше фактите, които беше научил. Сега знаеше мотива, който беше задвижил изтичането на парите, но това не правеше нещата по-лесни.
Беше дошло времето да се изправи срещу човека, който не беше оправдал доверието му, но Джеърд не искаше да избързва. Защото той, въпреки всичко, нямаше много приятели на този свят.
Мъжът с ножа изникна от страничната алея, без да издаде никакъв звук. Джеърд видя първо сянката му. Тъмните очертания се появиха на тухлената стена, а после сянката се хвърли напред.
Но това предупреждение беше достатъчно. Джеърд се хвърли настрани и острието на нападателя разцепи въздуха, вместо да прониже плътта му.
Мъжът се завъртя, като отчаяно се опита да запази равновесие. А после опита повторен удар.
Но Джеърд беше готов и този път. Вдигна ръка, за да парира удара, и едновременно извади камата си. Слънчевата светлина заискри по испанската стомана. Нападателят издиша през стиснатите си зъби.
— Никой не ми каза, че и вие ще бъдете въоръжен.
Джеърд не си направи труда да отговори. Заобиколи противника си, усещайки, че очите му са приковани в камата. Когато се увери, че цялото внимание на мъжа е съсредоточено в острието, той го ритна силно с обутия си в ботуш крак.
Ударът попадна в бедрото на мъжа. Той изрева от болка и гняв и залитна. Отново направи отчаян опит да възстанови равновесието си. Джеърд направи лъжливо движение с камата и мъжът отстъпи назад, препъна се и падна на земята. Джеърд изби с ритник ножа от ръката му, наведе се и притисна острието на камата до гърлото му.
— Кой те нае? — попита Джеърд.
— Не знам. — Мъжът гледаше втрещено камата. — Беше просто предложение, направено по обичайния начин — чрез посредник. Никога не виждам хората, които всъщност ми плащат.
Джеърд се изправи и с отвращение каза:
— Изчезвай оттук.
Мъжът не се нуждаеше от повтаряне. Изправи се на крака и протегна ръка към ножа си, който просветваше на паважа.
— Остави го — каза Джеърд тихо.
— Да, сър? Както кажете, сър.
И разбойникът тичешком се спусна надолу по улицата Миг по-късно изчезна в тясната уличка между две огромни къщи. Джеърд погледна към ножа, който мъжът беше изпуснал на земята. „Не — помисли си той, — няма смисъл да отлагам неизбежното.“
Час по-късно Джеърд изкачи стъпалата към жилището, което Феликс Хартуел заемаше вече около десет години. Умора и тъга се бяха загнездили дълбоко в душата му, когато влезе в малкото преддверие. Не беше сигурен какво трябва да каже човек в момент като този.
Феликс беше изчезнал.
На бюрото лежеше писмо. Беше адресирано до Джеърд и очевидно беше написано много набързо.
Чилхърст,
Сега разбирам, че знаеш всичко. Беше просто въпрос на време. Винаги си бил дяволски умен. Може би имаш някои въпроси към мен. Най-малкото, което мога да направя, е да им отговоря.
Аз бях този, който пусна мълвата, че си в града, а също така и новината за странния ти съюз с мис Уингфийлд. Надявах се, че след като веднъж си разкрит, ще побързаш да се отправиш към провинцията. Не ми беше приятно да се навърташ наоколо, Чилхърст.
Но ти остана в Лондон и аз реших да видя дали няма да мога да отвлека едно от хлапетата, за да си осигуря парите, които много ми трябваха. Искам да знаеш, че в никакъв случай нямаше да навредя на момчето. Просто щях да го задържа, докато получа откупа. Но ти отново ме изигра. Толкова си умен.
Без съмнение, ти ще търсиш справедливост, защото това ти е в характера, но се надявам, че няма да ме намериш и ще успея да избягам от Англия. Приготвил съм всичко още преди месеци, защото знаех, че и този ден ще дойде.