Съжалявам за всичко. Никога не съм имал намерение да отида чак толкова далеч. Единственото ми извинение е това, че нямах избор.
Твой, ФХ
P.S. Знам, че няма да повярваш, но съм повече от радостен, че успя да оцелееш и този следобед. Това беше действие, предприето от отчаян човек, и съжалих за него веднага щом дадох нареждането. Поне смъртта ти няма да тежи на съвестта ми.
Джеърд смачка бележката в дланта си.
— Феликс, защо, за Бога, не ме помоли за помощ? Ние бяхме приятели.
Той остана прав и загледан в безупречно подреденото бюро на Феликс дълго време, а после се обърна и отново излезе на улицата.
В този момент Джеърд искаше единствено да разговаря с Олимпия. Тя щеше да го разбере.
— Толкова съжалявам! — Олимпия скочи от леглото и отиде до Джеърд, който стоеше прав до прозореца и гледаше навън в нощта. — Не знаех за приятелството, което те свързва с този мъж, но разбирам как се чувстваш сега.
— Аз му вярвах, Олимпия. И през годините го товарех с все повече отговорности. Той беше запознат с финансовите ми дела също толкова добре, колкото бях и аз. Проклятие! Обикновено не правя грешки от подобен род.
— Не трябва да се обвиняваш просто защото си гласувал доверие на неподходящ човек. — Олимпия го прегърна през кръста и се притисна до него. — Мъж със страстна натура като твоята често се вслушва в гласа на сърцето, вместо в гласа на разума.
Джеърд положи глава на рамката на прозореца.
— Моето приятелство с Хартуел почиваше на многото години, които прекарахме заедно. Той ме познаваше по-добре от всеки друг. Той беше този, който ми уреди среща с Деметриа.
Олимпия се намръщи.
— Е, не виждам да ти е направил голяма услуга с това.
— Ти не разбираш. Никой не беше по-нещастен от завършека на тази история от Хартуел.
— Щом ти го казваш, Джеърд.
Олимпия разбра, че се е случило нещо сериозно. Още щом Джеърд се върна късно през следобеда, беше се опитала да разговаря с него и по-рано, но той не искаше да говори за случилото се, преди всички в къщата да са си легнали.
— Направих някои запитвания и сега вече знам как трябва да е започнало всичко. — Джеърд отпи от брендито в чашата, която държеше. — Феликс се е пристрастил към хазарта. Отначало само печелел.
— Но късметът му изневерил?
— Да. — Джеърд отново отпи от брендито. — Късметът му изневерил. Винаги става така. Покрил загубите с парите, които получил от един от нашите инвеститори. А тези пари заменил с парите, които получил от други източници. Докато успявал успешно да прехвърля пари от едно място на друго, можел да крие онова, което се случвало!
— Планът му успявал известно време, което без съмнение го е направил по-смел.
— Съвсем правилно. Играта загрубяла. Загубите започнали да стават по-големи. Преди шест месеца аз разбрах, че нещо не е наред, и реших да се намеся. — Джеърд стисна зъби. — И, съвсем естествено, помолих агента си, на когото имах пълно доверие, да проучи нещата.
— Трябва да е бил много умен, щом е успял да крие кражбите от тебе толкова дълго време.
Джеърд сви рамене.
— Хартуел беше много умен мъж. Точно затова го наех на работа.
— Чудя се как е успял да се досети, че ти си прозрял триковете му.
— Очевидно го е разбрал днес следобед, когато човекът, който беше натоварен да ме убие, не се справи със задачата.
— Какво каза? — Олимпия силно дръпна ръката на Джеърд и го принуди да се обърне с лице към нея. — Нима ми казваш, че някой се е опитал да те убие?
Джеърд се усмихна леко, виждайки ужасеното й изражение.
— Успокой се, мила. Не беше чак толкова страшно. Както виждаш, човекът не успя.
— За мен е много страшно. Веднага трябва да предприемем нещо.
— Какво предлагаш? — попита я Джеърд учтиво.
— Ами, да уведомим правосъдието. — Олимпия разтревожено закрачи напред-назад. — Наеми някои от агентите от „Боу стрийт“. Трябва да намерим твоя луд приятел и да го затворим зад железните решетки.
— Съмнявам се, че ще бъде възможно. Този следобед стана очевидно, че Хартуел се е подготвил за момента, в който ще го разкрия. Оставил ми е бележка, че ще напусне Англия.
— Нима? — Олимпия се завъртя и тръгна към другия край на стаята. — Сигурен ли си, че е заминал?
— Съвсем сигурен. Разумът подсказва точно това. — Джеърд изпи остатъка от брендито. — Единственото възможно решение е бягството и Хартуел много добре го знае. Хартуел е умен човек, който особено внимава какво върши. — Устата му отново се изкриви в неопределена гримаса. — Той много прилича на мен. Това беше другата причина, поради която го наех.