Олимпия пак смръщи чело.
— Това е най-ужасното, Джеърд. Много бих искала да видя как плаща за опитите си да те убие. Той сигурно е едно студенокръвно чудовище.
— Не. Мисля, че накрая той се е превърнал в един отчаян човек. Кредиторите вероятно са го гонели по петите, може би са го заплашвали с физическо наказание или публичен процес.
— Глупости, ти проявяваш ненужна мекушавост, господарю мой. Той очевидно е чудовище. Не бих могла да мигна тази нощ. През цялото време ще мисля за онова, което ти се е случило днес следобед. Благодаря на Бога, че си успял да избягаш.
Очите на Джеърд проблеснаха.
— Оценявам загрижеността ти.
Тя го погледна.
— Думите ти изкарват моята загриженост просто като проява на внимание. Съвсем естествено е да бъда разтревожена.
— Вярно. Подозирам, че от преданата съпруга се очаква да покаже известна загриженост, когато съпругът е избягал на косъм от смъртта.
— Джеърд, на кого се присмиваш този път — на мен, или на себе си?
Оживлението в очите му угасна.
— На никого. Просто се чудя доколко дълбока е твоята загриженост.
Тя го погледна ужасена.
— Въпросът ти е много глупав, мистър Чилхърст.
— Нима? Трябва да ми простиш. Днес не съм в най-добрата си форма. Без съмнение, причината се крие във възбудата, която ме е обхванала.
— Как е възможно да поставяш под въпрос дълбочината на моята загриженост, пък било то дори за миг? — попита Олимпия, силно ядосана.
Джеърд се усмихна.
— Ти си много привързана към хората, които са на служба при теб, нали, мадам?
— Ти си нещо повече от човек, нает на работа при мен. Ти си ми съпруг. — Думите излетяха от устата на Олимпия.
— А, да, точно така, нали? — Джеърд остави празната чаша и протегна ръка към нея.
Глава 17
Мисис Бърд остави каната с кафето на масата, подредена за закуска, и огледа със зъл поглед хората, насядали около нея.
— Готвачката трябва да знае колко човека се очаква да присъстват на вечеря, ваше благородие. Също като мен, тя още не е свикнала да предугажда броя им.
Джеърд вдигна чашата си с кафе.
— Можеш да кажеш на готвачката, че аз много точно знам каква заплата получава всяка една от вас. Във вашия случай, мисис Бърд, заплатата нарасна значително, като се има предвид новите задължения, които поехте. Много добре, че давам най-високите заплати в града и очаквам в замяна да получавам най-доброто обслужване. Кажете на готвачката, че на вечеря ще присъстваме всички.
— Да, ваше благородие. Но тя е малко ядосана. Не обвинявайте мен, ако прегори яденето.
Джеърд вдигна вежди.
— Ако довечера супата е прегоряла, утре сутринта тя ще си търси нова работа. Същото важи за всички, които не успеят да се нагодят към изискванията в това домакинство.
Мисис Бърд изсумтя и бързо изтича в кухнята.
— Бъдете така любезна и вземете кучето със себе си, мисис Бърд — извика Джеърд след нея.
Мисис Бърд се спря и се обърна.
— И за какво са всички тези нови хора, ако аз ще трябва да се грижа за всичко, както си беше по-старому, питам аз? — Тя щракна с пръсти на Минотавър. — Излез изпод масата, проклето чудовище. Няма да получиш друга наденица.
Минотавър изпълзя изпод масата, а устата му беше пълна с наденица. Итън погледна Джеърд, а в очите му се четеше единствено невинност.
— Не съм му я дал аз, сър. Честна дума.
— Знам кой даде наденицата на Минотавър — каза Джеърд и погледна баща си. — Вие се опитвате да ни попречите да му изградим навик да не свиква с трапезата ни, сър. Ще оценя опитите ви да се въздържате и да не му давате храна.
— Прав си, сине. Откъде се сдоби с тази икономка, ако мога да те попитам? — Магнус си взе една доста тлъста наденичка. — Устата жена. И като че ли не уважава особено работодателите си.
— Тя дойде при нас с останалите — каза Джеърд разсеяно.
Робърт притисна ръка до устата си, за да потисне смеха си. Олимпия вдигна поглед от чинията си с яйца.
— Не трябва да обръщате внимание на мисис Бърд. Тя ще остане завинаги с нас. Не знам какво бихме правили без нея.
— Щяхте да си наемете друга икономка, най-вероятно — каза Тадеус. — Икономка, която няма да се мръщи на гостите ви рано сутрин.
— О, никога не бих позволила на мисис Бърд да си отиде — каза Олимпия бързо.
Джеърд постави лакти на масата, съедини върховете на пръстите си и удостои баща си със замислен поглед.
— Не бива да се занимавате с мисис Бърд, сър — каза той студено. — Аз се разбрах с нея преди известно време. Трябва да призная, че тя каза някои интересни неща. И така, докога ти и чичо Тадеус ще останете при нас?