Магнус придоби обидено изражение.
— Вече се опитваш да ни изриташ, сине? Ние току-що пристигнахме.
Тадеус се усмихна.
— Спести си думите, момче. Аз и баща ти никъде няма да ходим, докато не помогнем на прекрасната ти съпруга да разкрие тайната на дневника. Тя ще може да разчита на нас известно време.
— Точно от това се страхувах. — Джеърд срещна погледа на Олимпия през масата. — Надявам се, че много скоро ще разкриеш тайната, скъпа моя. В противен случай, нашите гости ще останат завинаги с нас.
— Ще направя всичко, което е по силите ми, господарю мой. — Олимпия се изчерви леко.
Беше объркана, защото не знаеше как да приеме грубите думи на Джеърд. Но, доколкото можеше да отсъди, нито Тадеус, нито Магнус, се бяха обидили от забележките на Джеърд.
— Много добре, тогава, оставям нещата в твоите ръце. — Джеърд се опита да извади от джоба си липсващия часовник и смръщи вежди, когато не го откри. — Трябва да си запиша някъде да си купя нов.
Погледна към големия стенен часовник, а после премести поглед върху Итън, Хю и Робърт.
— Време е за уроците ви. Тази сутрин ще учим математика и география.
Тадеус изстена.
— Колко скучно.
— Такова си е то, моето момче — присъедини се към него и Магнус. — Готов е да пожертва дори прекрасна лятна сутрин в името на географията и математиката.
Робърт погледна Джеърд с умните си очи.
— Сър, ние се надявахме, че тази сутрин ще ни освободите от уроците. Негово благородие, графът, каза, че момчетата на нашата възраст трябва всяка сутрин да ходят за риба.
— Точно така — присъедини се и Итън. — А чичо Тадеус ни каза, че когато той бил момче, всяка сутрин пускал в реката хартиени лодки.
— И се упражнявал във фехтовка с истински меч — с надежда в гласа допълни Хю.
— И тримата сте свободни да напуснете масата за закуска каза Джеърд спокойно. — Давам ви пет минути, през които трябва да се качите горе и да отворите учебниците си.
— Да, сър. — Робърт скочи на крака и се поклони.
— Да, сър. — Итън също се изправи, поклони се бързо и изтича вън от стаята.
— Да, сър. — И Хю също се втурна след братята си.
Джеърд ги изчака да излязат от стаята, а после впери поглед в баща си и чичо си. Лицето му беше мрачно.
— Това домакинство се ръководи от съвсем прости, но абсолютно задължителни правила. Правилата ги създавам аз. А едно от тях е, че момчетата трябва да учат всяка сутрин дотогава, докато променя правилото. Ще ви бъда много благодарен, ако не се месите в моя ред.
Олимпия беше шокирана.
— Чилхърст, говориш с по-възрастни от теб.
Магнус се усмихна широко.
— Тя е дяволски права, сине. Покажи малко уважение към нас, ако обичаш.
Тадеус се засмя дяволито.
— Такъв му е характерът, момиче. Той не може да се подчинява на никого, дори на по-възрастните от него.
Джеърд погледна Олимпия, а после се изправи на крака.
— А ти не се тревожи за моето поведение, мадам. Уверявам те, че живея с тези по-възрастни от мен вече достатъчно дълго, за да знам, че ако не се намеся от самото начало, ще превърнат къщата в зверилник.
— Едва ли бих могла да се съглася с теб — каза Олимпия.
— Вярвай ми — каза Джеърд. — Познавам ги много по-добре от теб. Желая ти приятен ден, мила. Ще се видим на обяд. Дотогава ще бъда в класната стая.
Той леко кимна с глава на баща си и на чичо си.
— Господа.
— Отивай, сине — каза Магнус весело — Когато се върнеш, ние все още ще бъдем тук.
— Точно от това се страхувах — каза Джеърд, вече на прага.
Той излезе в коридора, като остави Олимпия сама с Магнус и Тадеус. Тя тайно и косо ги погледна и с облекчение разбра, че нито един от тях не се е обидил от приказките на Джеърд.
— Чилхърст държи на реда в домакинството — обясни Олимпия.
— Няма нужда да се извиняваш, мила моя — усмихна й се Магнус. Момчето ни винаги си е било странно. По едно време и аз, и майка му, се бяхме отчаяли от него.
— Той е добро момче — увери я Тадеус. — Но не прилича на останалите от семейството.
— В какъв смисъл? — попита Олимпия.
— Кръвта му не е така гореща като на останалите — каза Магнус тъжно. — Липсва му огънят на фамилията Флеймкрест, ако разбираш какво искам да кажа. Винаги се тревожи за срещите си. Непрестанно гледа колко е часът. Затънал е до гуша в бизнес-делата си. У него няма силни чувства, няма силни страсти. Накратко: той е един от най-странните членове на семейството.
Олимпия ги погледна със смръщени вежди.
— Мисля, че и двамата не разбирате Чилхърст.
— Вярно е — каза Тадеус. — Но и той не ни разбира.
— Той е човек на изтънчената чувствителност и силните страсти — каза Олимпия възторжено.