— Глупости! Човек не би се досетил, че във вените му тече кръвта на морските разбойници. Но въпреки това той е добро момче — каза Тадеус. — И докато говорим за навика му да гледа часовника, къде всъщност е часовникът му?
Олимпия стисна устни.
— Чилхърст даде красивия си часовник, за да откупи племенника ми.
Магнус се втренчи в нея.
— Не може да бъде. Но той наистина си е такъв — предпочел е да плати с часовника си, вместо да използва камата си, за да освободи момчето. Има душата и сърцето на търговец. И кой мислите, че е отвлякъл момчето?
— Чилхърст мисли, че е бил човек, към когото той изпитвал силно доверие и който вече е напуснал страната — каза Олимпия. — Аз обаче не съм толкова сигурна в това.
Тадеус присви очи.
— Нека да видим какво мислиш ти по въпроса, мила моя.
Олимпия хвърли поглед към вратата, за да се увери, че Джеърд не се е върнал, без да го забележат.
— Е, господа, аз силно подозирам, че човекът, който е отвлякъл Робърт, е по следите на дневника на мадам Лайтборн.
— Ах, да!
Магнус удари с длан по масата толкова силно, че чашите и чинийките подскочиха.
— Съгласен съм с теб. Най-вероятно дневникът лежи в основата на всичко това. Приближаваме се към тайната, Тадеус. Чувствам го дори с костите си.
Очите на Тадеус блестяха.
— Кажи ни какво успя да научиш досега, момиче. Може би Магнус и аз ще успеем да ти помогнем.
Олимпия беше ентусиазирана от думите им.
— Наистина ще бъде чудесно. Вашата помощ ще бъде безценна за мен. Трябва да кажа, че Чилхърст подхожда към въпроса по начин, който ме обезкуражава.
Магнус тежко въздъхна.
— Да, такова си ми е момчето. Сега, да преминем на въпроса. Докъде стигна с дневника?
— Прочетох го почти целия — Олимпия бутна чинията ви настрани и сложи ръце на масата пред себе си. Внимателно се вгледа в двамата си събеседници. — Но, макар че успях да преведа повечето от загадъчните текстове, все още не съм успяла напълно да разбера тяхното значение.
— Дай да ги видим — каза Магнус.
— Добре. Има, например, една фраза за Господаря на Сирената и за това, че той трябва да сключи мир с Господаря на Морската змия. На пръв поглед, всичко е очевидно — става въпрос за капитан Джек и капитан Йорк.
— Малко е късно да се оправи тази вражда — каза Тадеус. — И двамата са починали преди години.
— Знам това. Но започвам да мисля, че е необходимо да се срещнат потомците на двамата и да разрешат загадката — обясни Олимпия. — Открих половината карта, на която трябва да е обозначено къде е съкровището. Предполагам, че другата половина е у някого от потомците на Йорк.
— Ако е така, никога няма да успеем да намерим съкровището — каза Магнус недоволно.
— По дяволите! — Тадеус сви ръката си в юмрук и силно удари по масата. — Да бъдем така близо и да разберем, че няма никакви шансове да го открием!
— Защо казвате това? — Олимпия премести погледа си от едното разочаровано лице към другото.
— Няма да успеем да открием потомците на капитан Йорк — каза Тадеус тъжно. — Той не е имал син. Доколкото знам, фамилията се е загубила.
Олимпия тъкмо се канеше да отговори, когато Грейвз се обади от прага:
— Моля за извинение, мадам. — Той й подаде сребърния поднос, пълен с покани и писма. — Сутрешната поща пристигна.
Олимпия махна с ръка, за да го освободи.
— Негово благородие ще се погрижи за това. Той умее да се справя с подобни задачи.
— Да, мадам. — Грейвз започна да отстъпва заднишком.
— Почакай един момент. — Магнус погледна Грейвз. — Нека видим какво има там.
— Просто покани да посетим множество публични изяви — обясни Олимпия, ядосана заради прекъсването. — Засипват ни с покани от най-различен вид още от момента, в който разбраха, че Чилхърст е в града.
— Така ли? — Тадеус сбърчи чело. — Трябва да сте посетили много балове, соарета и други такива?
— О, не — каза Олимпия изненадана. — Чилхърст отказва на всички.
Магнус изстена.
— Точно така би постъпил той. Това момче никога не е знаело как да се забавлява. Нека да отворим няколко от тези покани и да видим какво става в обществото. Може да намерим нещо интересно, с което да запълним престоя си в града, Тадеус.
— Прав си.
Тадеус кимна на Грейвз да даде подноса на Олимпия.
— Наистина не мисля, че…
Олимпия не успя да довърши мисълта си, защото Грейвз постави подноса пред нея.
— Ще трябва да се научиш как да се забавляваш, особено ако имаш намерение да прекараш остатъка от живота си с Чилхърст. — Магнус я погледна с очи, в които се четеше привързаност. — Счупи няколко от тези печати и да видим кой какво ще прави тази седмица.