— Добре, щом настоявате.
Олимпия неохотно вдигна един бял плик и смръщи вежди при вида на восъка, с който той беше запечатан.
— Има ли някой от вас нещо, с което да отворя плика? — Олимпия се стресна, когато от двете й страни се появиха ками. Вгледа се украсите, които красяха дръжките им.
— Ето, момиче, вземи — каза Магнус.
Олимпия си спомни за камата, която Джеърд носеше до бедрото си в деня, когато се появи в Апър Тадуей.
— Всички ли членове на фамилията Флеймкрест имат навик да носят ками у себе си?
— Да, това е семейна традиция — увери я Тадеус. — Дори племенникът ми има една подръка.
— Разбира се, камата, която принадлежи на Чилхърст, е специална — каза Магнус гордо. — Аз самият я носих години наред, докато стана време да я предам на него. Това е камата на капитан Джек.
— Наистина ли? — Олимпия забрави за купа покани, които я чакаха на подноса. — Не знаех, че камата, която Джеърд носи, е тази на прапрадядо му.
— Красиво парче стомана — каза Магнус. — Спасило е живота на капитан Джек неведнъж. Спаси и живота на сина ми, а също така и живота на момчетата на Тадеус. Капитан Джек навремето я кръстил с името „Пазителя“.
— Пазителя! — Олимпия скочи на крака. — Вие казахте, че Джеърд е Пазителя.
— Да, така е. — Магнус вдигна вежди. — Друга семейна традиция. Мъжът, у когото е камата, става носител и на титлата.
— Господи! И аз да не разбера досега? — Олимпия започна бързо да мисли.
— Какво има, момиче? — попита Тадеус.
— Може би нищо. А може би всичко. Една от загадъчните фрази в дневника гласи: „Пази се от смъртоносната целувка на Пазителя, когато надникнеш в сърцето му за да намериш там ключа.“ Олимпия се завъртя на пети с думите: — Трябва веднага да видя камата с очите си.
Тя излезе тичешком от стаята и чу зад себе си стърженето на столовете по пода.
— Охо-хо! — викаше Тадеус. — Тя излезе, Магнус. По следите е на нещо.
— След нея, човече! — изрева Магнус.
Олимпия не се спря да ги изчака. Изтича бързо в коридора, а после нагоре по стълбите към третия етаж.
Когато стигна на площадката, се обърна и тръгна по коридора към класната стая. Дишаше бързо и повърхностно, когато сложи ръка на бравата, завъртя я и рязко отвори вратата. Тя се блъсна в стената.
Итън, Хю и Робърт бяха събрани около глобуса. Те се обърнаха и изненадано се загледаха в нея Джеърд също вдигна поглед и забеляза вълнението, изписано на лицето й.
— Какво се е случило, мила? Какво има?
— Да, не, всъщност не знам. — Олимпия чу приближаващите стъпки на Магнус и Тадеус. — Чилхърст, Имаш ли нещо против да погледна отблизо камата ти?
Джеърд погледна над главата й към мястото, където стояха баща му и чичо му.
— Какво става тук?
— Дяволите да ме вземат, ако знам — каза Магнус весело. — Момичето има попътен вятър в платната си. Ние просто я следваме.
Джеърд погледна неодобрително Олимпия.
— Ако това има нещо общо с твоята работа по дневника, мила моя, може да почака и до следобеда. Много добре знаеш, че не обичам да прекъсват уроците ми по средата.
Олимпия се изчерви.
— Да, знам, но наистина е извънредно важно, господарю мой. Моля те, позволи ми да разгледам камата.
Джеърд се поколеба за миг. Очевидно беше, че е силно ядосан. Но прекоси стаята и отиде до закачалката, на която беше закачен жакетът му. Бръкна във вътрешния джоб и извади камата. Подаде й я, без да каже дума. Тя внимателно я извади от кожения калъф и докосна смъртоносното й острие.
— „Пази се от смъртоносната целувка на Пазителя“ — прошепна тя. И започнала изучава сложния мотив, който украсяваше дръжката на камата. — Баща ти ми каза, че камата е принадлежала на капитан Джек и че той я кръстил с името „Пазителя“.
Джеърд хвърли на баща си ироничен поглед.
— Още една глупава семейна легенда.
Олимпия завъртя камата.
— Има ли начин да се махне дръжката й?
— Може и да стане — каза Джеърд бавно. — Но защо искаш да го направиш?
Тя го погледна. Явно беше, че изпитва нетърпение.
— Защото искам да надникна в сърцето на „Пазителя“.
Джеърд взе камата от ръцете й, без да сваля поглед от лицето й.
— Добре. Очевидно е, че няма друг начин да се задоволи твоето любопитство.
Олимпия се усмихна.
— Благодаря ти, сър.
Няколко минути по-късно Джеърд отдели дръжката от камата. Надникна в кухата дръжка и възкликна:
— Проклятие!
— Какво има? — извика Робърт нетърпеливо. — Какво виждате там, сър?
— Да, какво има там? — извикаха Итън и Хю и се приближиха.
Джеърд погледна Олимпия и горчиво се усмихна.