— Предполагам, че честта се пада на дамата.
Олимпия изтръгна дръжката от ръката му и надникна в нея. Вътре имаше навито парче хартия.
— Има нещо там вътре, да.
— По дяволите! — прошепна Тадеус.
— Извади го, момиче. Чакането ще ме убие — каза Магнус.
С треперещи от вълнение пръсти Олимпия извади парчето хартия и започна внимателно да го развива, после се загледа в онова, което беше написано там.
— Мисля, че тези числа са географската дължина и географската ширина на острова, на който е скрито съкровището.
Джеърд постави ръката си на глобуса.
— Прочети ми ги.
Олимпия прочете числата на глас.
— Трябва да е някъде в областта на Западните Индии.
— Точно така! — Джеърд се загледа в петънцето на глобуса, което се намираше съвсем малко на север от Ямайка. — Във всеки случай, капитан Джек е бил отличен математик. Можел е да изчислява дължината и ширината с голяма точност.
— За Бога, сине — каза Магнус, а гласът му звънливо ечеше. — Твоята съпруга успя. Направи го. Намери ключа към съкровището.
— Така изглежда — каза Джеърд, без да бърза.
— Не съвсем — каза Олимпия.
Всички се обърнаха и я изгледаха.
— Какво искаш да кажеш? — попита я Тадеус. — Имаме в ръцете си скъпоценната информация и веднага можем да отплаваме за острова, който ни е посочил капитан Джек.
— Да, но у нас е само едната половина на картата на острова — каза Олимпия. — Другата половина все още липсва. Все повече и повече се убеждавам, че другата половина е у потомците на капитан Йорк.
— Тогава всичко е напразно. — Магнус удари едната си длан, свита в юмрук, в другата. — Няма ги тези проклети потомци.
— Можем да се опитаме да прекопаем целия остров — каза Тадеус замислено.
Джеърд го изгледа присмехулно.
— Дори да предположим, че намерим острова, много се съмнявам, че ще намерим съкровището, като копаем напосоки.
— И ние можем да помагаме, сър. — Робърт доброволно предложи помощта си.
— Ние копаем много бързо — увери Хю Робърт.
— А също така и Минотавър може да копае — каза Итън.
— Достатъчно. — Джеърд протегна ръка, за да въдвори тишина. — Олимпия е съвършено права Все още нямаме всички части на мозайката. Трябва да продължи да търсим следите.
Олимпия погледна отново парчето хартия, което беше скрито в дръжката на камата.
— Трябва да се опитаме да открием потомците на капитан Йорк.
Магнус отново се намръщи.
— Казах ти вече, че фамилията е отмряла. Капитан Йорк не се сдобил със син, който да продължи фамилията.
— А нямал ли е дъщеря? — попита Олимпия тихо.
В стаята се възцари тишина. Всички бяха изненадани.
— По дяволите! — изруга тихичко Тадеус. — Не съм мислил за това.
— Една дъщеря може да предаде семейната тайна за съкровището на поколенията също така добре, както и един син — каза Олимпия. — Наистина, едва вчера мистър Сийтън ми разказваше, че майка му ръководела корабна компания, която наследила от баща си.
Замислеността изчезна от лицето на Джеърд. Очите му станаха студени.
— Не искам да замесваш Сийтън в това, ясно ли е, Олимпия?
— Да, разбира се. Извинявай. — Олимпия се обърна към вратата. — Трябва да се връщам към дневника. Има едно-две неща, които искам да проверя.
Магнус и Тадеус понечиха да я последват.
— Позволи ни да ти помогнем — извика Магнус.
— Не, наистина не мисля, че този път ще ми бъдете полезни — каза Олимпия. — Ще ви съобщя, когато ще можете да прибавите нещо към моите проучвания.
— Е, добре, ще трябва да си намерим друг начин да се забавляваме — каза Тадеус и погледна замислено Джеърд. — На какво учиш момчетата, момко?
— Няма да се забавлявате в класната стая — каза Джеърд. — Няма да позволя да ме прекъснат още веднъж днес.
— Това момче винаги е успявало да убие радостта ми — прошепна Магнус в ухото на Олимпия, докато й държеше вратата, за да мине. — Извикай ни, когато имаш нещо за нас, мила моя.
— Да, добре. — Олимпия го погледна. — Какво ще правите днес вие двамата?
Магнус и Тадеус си размениха замислени погледи. А после Магнус се усмихна ослепително на Олимпия.
— Мисля, че ще прегледаме някои от поканите, които се получиха само преди минути. Обзалагам се, че синът ми не си е направил труда да те въведе в светския живот. Нали така?
Джеърд тихичко изруга.
— Олимпия не се интересува от живота на обществото, сър.
— И откъде знаеш това? — попита Магнус. — Очевидно е, че още не е имала случай да се запознае със светското общество на Лондон. Върни се при проклетите си уроци, сине. И остави проявите на внимание и светските посещения на нас.
Олимпия погледна от едното решително мъжко лице към другото.