— Работата е там — каза тя, — че наистина нямам нищо подходящо за такъв случай. Просто няма какво да облека.
Магнус я потупа бащински по рамото.
— Остави това на Тадеус и на мен, мила моя. И двамата се обличахме много елегантно, когато бяхме млади. А съпругите ни бяха смятани за дами от класа, да даде Бог мир на душите им. И двамата имаме чувство за стил и елегантност, нали така, Тадеус?
— Да, Магнус, точно така. — Тадеус притвори вратата на класната стая, като се забави само за да надникне отново в стаята и да каже на Джеърд: — По-добре ще бъде днес следобед да започнем с търсенето на подходящ шивач, момче. Не искаме да пречим на съпругата ти.
— По дяволите, чичо… — поде Джеърд.
При този явен протест Тадеус затвори вратата и се усмихна весело на Олимпия.
— Хайде, тичай, и виж какво ще успееш да намериш в дневника, мила моя. Ще изпратя да доведат някой способен шивач. Ще те снабдим с две прекрасни рокли за нула време.
— Както искате — каза Олимпия разсеяно.
Умът й вече беше другаде. Стисна в ръка парчето хартия, което беше извадила от камата. Все нови и нови идеи възникваха в главата й.
— Моля ви, извинете ме. Наистина трябва отново да започна да работя над дневника.
Въпреки че не беше съгласен с това, Джеърд учтиво чакаше в коридора в девет часа на следващата вечер. Беше облечен в черен жакет, панталони и елегантното шалче, което допреди няколко минути украсяваше врата на баща му. Тежката градска карета беше в подножието на стъпалата към входа, готова да откара фамилията Флеймкрест до дома на лорд и лейди Хънтингтън, които даваха бал.
Джеърд не познаваше Хънтингтънови, но Магнус го беше уверил, че те са техни стари познати още от времето, когато той ухажвал майка му.
— Не бихме могли да мечтаем за по-добър случай да представим Олимпия на обществото. — Магнус радостно беше потрил длани, докато обясняваше плана си на Джеърд. — Те познават точно тези хора, които ни трябват. И всички ще бъдат там.
— Не виждам никаква причина да представям съпругата си на когото и да било — беше изръмжал недоволно Джеърд. — Тя е напълно доволна от живота, който води сега, и от задълженията, които е поела да изпълнява. Не мисля, че ще й хареса да се движи из обществото.
— Това само показва колко добре познаваш жените, сине. — Магнус беше поклатил отчаяно глава. — Не знам как си успял да хванеш в плен такава борбена жена като Олимпия.
Джеърд беше погледнал замислено баща си.
— Трябва ли да разбирам, че одобряваш избора ми? Харесваш ли снаха си?
Магнус беше възкликнал:
— Тя идеално подхожда на семейството.
Джеърд се усмихна горчиво при спомена за този разговор, а после нетърпеливо хвърли поглед към стенния часовник. Все още нито Магнус, нито Тадеус бяха слезли долу. А не беше виждал Олимпия от обяд.
Джеърд очакваше появяването й с известен страх. Знаеше, че баща му и чичо му бяха прекарали часове наред, затворени в стаята с модната шивачка и нейните помощнички. Това беше станало вчера. А днес следобед бяха донесли една рокля и още няколко кутии, които съдържаха неизвестно какво.
Знаеше достатъчно за модната линия — изрязани и прилепнали в горната си част рокли от нежна и ефирна материя.
Ако роклята на Олимпия се окажеше извънредно смела, той просто нямаше да й позволи да излезе от къщата. Мъжът трябва да отстоява принципите си.
Грейвз се появи на вратата зад стълбището. Джеърд смръщи вежди, когато видя, че новият му иконом е още по-намръщен от обикновено.
— Моля за извинение, господарю. Току-що пристигна съобщение за вас, което ми предадоха през задната врата. Помислих си, че ще искате веднага да го видите.
И той му подаде един запечатан плик. Джеърд взе съобщението от ръцете му и се загледа в грозния почерк.
— Какво, по дяволите, е това?
— Не знам, господарю. Момчето каза, че е спешно.
— Проклятие!
Той бързо разкъса плика и прочете:
Сър,
Със съжаление трябва да ви кажа, че въпросният джентълмен въобще не е напускал страната. Един познат го е видял преди не повече от час. Помислих, че може би е тръгнал към старото си работно място. Помислих още, че може би ще искате веднага да се срещнем там. Ще ви чакам в алеята зад сградите.
Джеърд погледна още веднъж към върха на стълбите и бавно смачка бележката в ръка.
— Отнася се до онзи наш стар проблем, Грейвз. Моля те, не казвай на съпругата ми за това. Тя само ще се разтревожи. Кажи й, че ще се присъединя към нея в дома на Хънтингтънови.
— Добре, сър. — Грейвз му отвори вратата. — Може би и аз трябва да ви придружа?