— Няма нужда. Фокс ще бъде там.
Джеърд бързо премина през вратата, а после се спусна надолу по стълбите. Чудеше се какво ли ще направи, ако успее да залови Феликс Хартуел.
Глава 18
— Точно от това се страхувах. — Тадеус мрачно огледа тълпата, събрала се в балната зала. — Струва ми се, че твоят син въобще няма да се появи, Магнус.
— Триста дяволи! — Магнус си взе чаша шампанско от подноса, който беше наблизо, и я изпи на един дъх. — Знаех, че не очаква събитието с нетърпение, но мислех, че е джентълмен и ще се примири поне за да не унижи Олимпия.
— Аз не съм унижена, не съм и разстроена. — Олимпия наблегна на думите. — Сигурна съм, че Чилхърст има особена причина да излезе точно тази вечер. Чухте какво каза Грейвз. Получил е спешно съобщение.
— Боже, единствените съобщения, които Джеърд смята за спешни, са свързани с бизнеса му — прошепна Тадеус и изгледа преценяващо Олимпия от главата до петите. — Не знае какво изпуска. Младият Робърт беше прав. Тя наистина е красива като принцеса от вълшебна приказка, нали, Магнус?
— А, да, точно така. — Магнус се усмихна с чаровната си усмивка, която го караше да прилича на пират. — Първокласна дама. До утре сутринта ще си подлудила всички мъже в града, мила моя. Модистката наистина прецени правилно, като те облече в смарагдовозелено.
Олимпия се усмихна.
— Радвам се, че одобрявате творението си, господа. Трябва да ви кажа, че тази вечер се чувствам съвсем различно. Като че ли това тяло не е моето.
Наистина се чувстваше като неземна. Роклята й беше с висока талия. Копринените поли бяха с дължина до глезена, шумоляха ласкаво и се вееха около нея. Деколтето беше по-ниско изрязано от всички, които Олимпия беше носила досега, а ръкавите бяха съвсем къси и едва покриваха ръцете й.
Косата й беше разделена и вдигната на елегантен кок. Прическата й беше украсена със зелени цветя от сатен и естествени къдри, които се виеха над ушите й. Обувките й и дългите й ръкавици бяха в същия смарагдовозелен цвят като роклята й.
Тадеус, Магнус и модистката бяха единодушни, че единственото бижу, което би подхождало в случая, са чифт обици, украсени със смарагди. Олимпия беше обяснила, че няма такива.
— Аз ще се погрижа за тази подробност — беше обещал Тадеус.
И беше осигурил чифт огромни обеци, украсени със смарагди и диаманти още следобед на същия ден, в който беше балът. Олимпия беше ужасена.
— Откъде, за Бога, сте ги взели? — запита тя, изпълнена с подозрения.
Тадеус се беше престорил на обиден.
— Те са подарък, момиче.
— Не мога да приема такъв ценен подарък, сър — каза тя бързо.
— Не съм аз този, който ги купи за теб — беше я уверил Тадеус с известна тайнственост. — Купи ги съпругът ти.
— Чилхърст е купил това за мен? — Олимпия се беше вторачила с учудване в обиците.
Беше изненадана, но същевременно и много развълнувана, че Чилхърст е отделил от ценното си време, за да избере чифт прекрасни обици за нея.
— Той самият ли ги избра?
— Това, което исках да кажа — беше обяснил Тадеус много внимателно, — е, че той ги купи, без да излиза от къщата. Всъщност не ги е избрал той самият, но неговите пари са направили покупката.
— О! — Интересът на Олимпия към обиците незабавно беше отлетял.
— Е, то е почти същото, като да ги е купил самият той, момиче — беше настоял Тадеус. — Истината е, че Чилхърст е прекрасен племенник, но му липсва усет за красивото.
— Точно така, момиче. Той е прав — беше казал и Магнус, който беше извънредно сериозен. — Въобще не забелязва каква е модата. Но е единственият в семейството след капитан Джек, който умее да прави пари.
Тадеус беше кимнал весело.
— Не може да се отрече фактът, че всичко, което харчим и аз, и Магнус, а и всички други в семейството, идва по един или друг начин от Чилхърст.
Олимпия беше свила раздразнено вежди.
— В такъв случай, мисля, че и вие, а и всички останали от семейството, трябва да се отнасяте към Чилхърст с малко повече уважение, сър.
— О, ние много обичаме момчето — беше казал Тадеус. — Не се съмнявай в това нито за миг Но не може да се отрече, че не е замесен от същото тесто като останалите от нас.
Робърт, Хю и Итън бяха изпълнени с благоговение при вида на Олимпия. Гледаха я в захлас, докато тя слизаше по стъпалата.
— Бих казал, че си направо прекрасна, лельо Олимпия — беше прошепнал Хю.
— Ти си най-красивата жена в целия свят — беше добавил Итън.
— Ти си като принцеса от вълшебна приказка — беше заключил Робърт.
Олимпия беше дълбоко развълнувана от тяхното възхищение. То беше нещо като компенсация за разочарованието, което изпита, когато видя, че Джеърд не е в салона, за да се наслади на външния й вид. Разочарованието я накара да разбере, че с нетърпение беше очаквала реакцията на Джеърд от новия й външен вид.