— По дяволите, ето че насам идва Паркървил — провъзгласи Магнус. — Без съмнение, ще иска да го запознаем с теб, а после ще те покани на танц точно като останалите — Той погледна Олимпия. — Сигурна ли си, че не искаш да потанцуваш, момиче?
— Вече ви казах, че не умея да танцувам — отвърна Олимпия.
Леля Софи и леля Ида не смятаха, че танцуването е важно за една млада дама. Те я бяха обучавали на гръцки, латински и география.
— Съвсем скоро ще се погрижим и за този малък проблем — прошепна Тадеус в ухото й с бащинска загриженост. — Утре ще ти наема учител по танци.
— А междувременно, аз ще се оправя с Паркървил — тихо каза Магнус. — Този мъж винаги е имал талант за прелюбодейство.
И той кимна любезно на новодошлия.
— Добър вечер, Паркървил — приветства го гръмогласно Магнус. — Не сме се срещали цяла вечност. Как е прекрасната ти съпруга?
— Мъртва е, благодаря. — Паркървил се обърна към Олимпия с мазна усмивка. — Чух, че най-сетне сте се сдобили със снаха, Флеймкрест. Носеше се мълвата, че синът ти нарочно я държи зад заключени врати. Но снощи стана ясно, че тя най-после ще се появи в обществото. Сега, когато я виждам със собствените си очи, мога да разбера каква е причината. Ще ме представите ли на снаха си, приятелю?
— Разбира се.
Магнус ги представи един на друг с изписана на лицето досада.
Лорд Паркървил взе облечената в ръкавица ръка на Олимпия и дълго я милва с пръсти.
— Очарован съм, мадам. Може ли да си запазя този танц?
Олимпия се усмихна някак разсеяно и побърза да издърпа ръката си от неговата.
— Не, благодаря ви, сър.
Паркървил имаше вид на дълбоко обиден човек.
— Може би по-късно?
— Съмнявам се — каза Магнус с известно задоволство. — Моята снаха е извънредно придирчива в избора си на партньори за танци.
Паркървил го погледна.
— Така ли, сър?
— Да, наистина. — Магнус се усмихна извънредно мило.
— Цяла вечер не е танцувала с нито един от присъстващите. Нима не си забелязал това?
— Забелязах — каза Паркървил. — И всички други в залата забелязаха. — Той погледна замислено Олимпия и й се усмихна. — Всички очакваме с нетърпение да видим кого ще удостои с благоволението си.
Олимпия не обърна никакво внимание на тона, с който бяха произнесени тези думи.
— Аз не…
— Лейди Чилхърст.
Лорд Албридж се измъкна от тълпата и застана пред Олимпия.
— Доволен съм, че ви виждам тук тази вечер.
Лицето на Магнус прие заплашителен вид.
— Познаваш ли този човек, мила моя?
— О, да! — Олимпия се усмихна на Албридж. — Много се радвам да ви видя, сър. Съпругата ви с вас ли е?
— Тя е тук някъде. — Албридж се усмихна, а в очите му светеше надежда. — Мога ли да ви убедя да танцувате с мен, мадам? За мен ще бъде огромна чест да съм първият, който ще ви заведе до дансинга.
— Не, благодаря. — За кой ли път Олимпия подхвана речта си. — Виждате ли, аз не…
— Олимпия! Искам да кажа, лейди Чилхърст! — Гифорд Сийтън си проправяше път през тълпата. — Чух, че ще бъдете тук тази вечер. Всички само за това говорят. — Той я огледа с изненада и нескрито възхищение. — Позволете ми да ви кажа, мадам, че изглеждате очарователно.
Магнус се намръщи и доста рязко каза:
— Вие сте много млад, Сийтън, нали? Спомням си, че съм ви срещал по времето, когато сестра ви беше сгодена за сина ми.
— А, да, и аз си го спомням — каза Тадеус. — Съмнявам се, че лорд Чилхърст щеше да ви представи на съпругата си, ако беше тук. Ние също нямаме намерение да го сторим, така че отдалечете се оттук, ако обичате.
Гифорд го погледна с раздразнение.
— Лейди Чилхърст и аз вече сме се срещали. Имаме общи интереси. — И той отново се обърна към Олимпия. — Не е ли така, мадам?
— Да, точно така. — Олимпия чувстваше осезаемо напрежението във въздуха. — Моля ви, господа, не причинявайте зло нито на мен, нито на съпруга ми, не правете излишни сцени. Аз и мистър Сийтън се познаваме.
Магнус и Тадеус я погледнаха възмутено.
— Щом казваш така — прошепна Магнус. — Изненадвам се, че Чилхърст ви е запознал.
— Чилхърст няма нищо общо с това. — Гифорд се усмихна саркастично. — Казах ви: лейди Чилхърст и аз имаме общи интереси. И двамата сме членове на Дружеството за пътешествия и изследвания.
Магнус направи гримаса. Тадеус продължаваше да се усмихва несъзнателно. Олимпия се усмихна строго на двамата си нови роднини.
— Мисля, че вече казахте и направихте достатъчно. Мистър Сийтън има толкова право да бъде тук тази вечер и да говори с мен, колкото и всички други.