— Не много. Очевидно, тя се обърнала към фамилията Флеймкрест с предложение за мир, след като баща й починал. То било отхвърлено. И тя убедила баща ми и той да опита някой ден. — Гифорд тихичко се засмя. — Заради старото приятелство, което съществувало едно време между Йорк и Райдър.
Олимпия се взря в лицето му, опитвайки се да прочете нещо по него. Но светлината беше слаба, а сянката — дълбока.
— Тя се е опитала да сключи мир?
— Жените само това умеят — да си губят времето с безполезни неща. Флеймкрестови никога не са искали да възстановят старата дружба. Хари, синът на капитан Джек, изпратил на майка ми писмо, в което се казвало, че ще изпълни клетвата на баща си. Той нямало да позволи съкровището да попадне в ръцете на потомците на капитан Йорк. И заявил, че това е въпрос на семейна чест.
— Май че всички Флеймкрестови са такива — зачуди се Олимпия: — дълбоко емоционални хора.
— А това не било правилно — прошепна Гифорд ядно. — Семейството на Флеймкрестови процъфтява, но аз и Деметриа нямаме нищо. Нищо.
— И сегашният граф Флеймкрест нямаше да има нищо, ако не беше прехвърлил управлението на бизнеса на сина си — отговори му Олимпия. — Сър, има още едно нещо, което не разбирам. Ако наистина мразите толкова много семейството на съпруга ми, защо сестра ви е била съгласна да се омъжи за Чилхърст?
— Тя нямаше намерение да осъществи тази женитба — каза Гифорд. — Всъщност тя дори нямаше намерение да се сгоди за него.
— Не разбирам.
Гифорд показа нетърпението си с въздишка.
— Аз убедих Деметриа да си уреди запознанство с него. Бяхме чули, че Чилхърст търси подходяща кандидатка за съпруга. Деметриа си уреди среща с него чрез човек, който му говори за нея и го заинтригува.
— Феликс Хартуел.
— Да. Беше научила, че Хартуел е довереният човек на Чилхърст, и намери начин да се срещне с него. Деметриа е много красива. — В очите на Гифорд светеше братска гордост. — Нито един мъж не може да й устои.
— И така мистър Хартуел се погрижил Деметриа да получи покана да погостува на Острова на огъня.
— Точно така. Естествено, като неин брат, и аз бях поканен да замина с нея. Мислех, че ако имам възможност да претърся замъка на фамилията Флеймкрест, може би ще намеря липсващата половина на картата.
— И какво се случи?
Гифорд горчиво се засмя.
— Бяхме в къщата само от няколко дни, когато Чилхърст помоли Деметриа да се омъжи за него. Деметриа прие, защото още не бяхме намерили картата. Бях й казал, че ми трябва още малко време.
— Мили Боже! — прошепна Олимпия. — Нямах представа, че Чилхърст е подходил към търсенето на съпруга по такъв разумен и практичен начин. Не е в негов стил, нали разбирате.
— Напротив. Напълно естествено е за него, поне доколкото аз го познавам. В неговите вени въобще не тече кръв.
— Това не е вярно. Вярвам, че е изпитвал нежност към сестра ви — каза Олимпия, без да бърза. — Никога не би я помолил да се омъжи за него, ако не беше така.
Гифорд я изгледа така, като че ли тя беше пълна глупачка, но не оспори думите й.
— Както и да е, факт е, че я помоли да се омъжи за него. Което ми даде още малко време да потърся картата.
— Която така и не сте намерили — каза Олимпия с известно задоволство — Наистина, сър, трябва да ви кажа, че никога не бихте я намерили по този начин — чрез претърсване. Дори членовете на фамилията Флеймкрест не са знаели къде е. И не е бивало да постъпвате по този нечестен начин.
— Нямах друг избор — Гифорд беше малко ядосан. — Капитан Джек Райдър е отказал на моя прапрадядо правото да потърси своята половина от съкровището от чиста злоба. Мисля, че всичките му потомци са също така злобни като него.
Олимпия сбърчи нос.
— Съвсем очевидно, че си имаме работа с две фамилии, които са извънредно податливи на силните страсти и са особено емоционални. Тези черти не са присъщи само на едните. Мисля, че е дошло времето да сключите мир. Не сте ли съгласен, мистър Сийтън?
— Никога! — Очите на Гифорд гневно горяха. — Не и след като Чилхърст се отнесе със сестра ми по този начин. Никога няма да простя и никога няма да забравя.
— За Бога, мистър Сийтън, та нали сестра ви е нямала намерение да се омъжи за него. А що се отнася до вас, вие само сте използвали годежа й като извинение за тършуването си из замъка на фамилията Флеймкрест. Едва ли можете да се държите като обидената страна.
— Въпросът е там, че Чилхърст я обиди — каза Гифорд възмутено. — Той сложи край на годежа по възможно най-грубия начин само защото откри, че Деметриа не е богата наследница. Но се окача, че е страхливец, и не прие да се срещне с мен на полето на честта.