Олимпия докосна леко ръката му.
— Разбирам, че това е много болезнен въпрос за вас. Моля ви, повярвайте ми, когато ви казвам, че не е възможно Чилхърст да е развалил годежа само защото е научил, че сестра ви няма пари.
— О, знам, той настоява, че го е прекратил, защото те с Деметриа не си подхождали, но това е лъжа. Аз знам истината. Беше много доволен от годежа. А после, един следобед, просто го развали, без предупреждение.
— Без никакво предупреждение?
Очите на Гифорд отново просветнаха гневно.
— Нареди ни да опаковаме багажа си и да напуснем след няколко часа. На мен, на Деметриа и на лейди Къркдейл.
Олимпия беше силно изненадана и не се опита да скрие това.
— Лейди Къркдейл е била с вас на Острова на огъня?
— Да, разбира се — каза Гифорд още по-ядосан. — Там имаше доста гости и тя дойде като приятелка на Деметриа. Двете бяха близки от няколко години още по онова време. Лейди Къркдейл беше тази, която по-късно запозна Деметриа с Бюмон.
— Разбирам.
Гифорд сви длан, а после я отпусна. Като че ли не значеше какво да прави с ръцете си.
— Мадам, вашата преданост към съпруга ви е похвална, но вие въобще не го познавате. Като че ли сте заслепена. Със съжаление трябва да ви кажа, че доколкото го познавам, ми е невъзможно да повярвам, че се е оженил за вас, защото ви обича.
— Наистина не бих желала да обсъждаме толкова лични въпроси, сър.
Гифорд я погледна със съжаление.
— Бедна моя наивна лейди. Какво бихте могли вие, невинна провинциална девойка, да знаете за мъж като Чилхърст?
— Глупости! Уверявам ви, че не съм и наполовина толкова невинна, колкото ме смятате. Получих отлично и многостранно образование, благодарение на моите лели, и доста прилежно правех своите проучвания. Аз съм жена с опит.
— Тогава сигурно разбирате, че той се е оженил за вас само защото е вярвал, че вие сте способна да откриете тайната на дневника на мадам Лайтборн.
— Глупости. Съпругът ми никога не би сключил брак поради такава причина. Той въобще не се интересува от съкровището. Няма нужда от него. Благодарение на бизнеса си, той е достатъчно богат.
— Наистина ли не разбирате? Парите са единственото, от което Чилхърст се интересува. Мъж като него никога не би имал достатъчно, за да бъде доволен.
— Откъде знаете това?
— Защото прекарах почти месец в неговото домакинство. — Гифорд повиши глас, вече ядосан. — Научих доста за Чилхърст по онова време. И най-важното е, че у него няма нито топлина, нито чувства към нищо и към никого, освен към финансовите му дела и парите. Той е проклета студенокръвна риба.
— Чилхърст не е студенокръвна риба и ще ви бъда много благодарна, ако не го обиждате. Освен това уверявам ви, че не се е оженил за мен, защото се е надявал, че ще разкрия тайната на дневника. Ще ви бъда много задължена, ако за в бъдеще се въздържате от подобни забележки.
— Но това трябва да е причината за брака му. Защо иначе човек като него ще се ожени за жена без състояние?
— Мистър Сийтън, моля ви, не казвайте нещо повече Сигурна съм, че ще съжалявате.
Гифорд я хвана за раменете и се вгледа в очите й с известна тревога и загриженост.
— Лейди Чилхърст — поде той, но после спря. Когато продължи, гласът му беше станал по-дълбок и емоционален. — Моя мила Олимпия, знам какво преживявате. Вие сте невинна жертва. Ще бъде чест за мен да ви помогна когато и с каквото, мога.
— Свали ръцете си от моята съпруга! — Гласът на Джеърд беше студен като острието на „Пазителя“. — Или ще те убия веднага, на място, Сийтън. Няма да чакам по-удобен случай.
— Чилхърст!
Гифорд пусна Олимпия и се обърна, за да посрещне Джеърд.
— Джеърд, ти все пак реши да дойдеш на бала — каза Олимпия. — Толкова се радвам.
Джеърд не й обърна внимание.
— Предупредих те да стоиш по-далеч от съпругата ми, Сийтън — каза той много тихо.
— Ти, проклето копеле — каза Гифорд с отвращение. — Значи най-после реши да се появиш тази вечер. Всички се чудеха дали ще удостоиш бала с благоволението си. Вярвам, че разбираш колко унижена трябва да се е чувствала съпругата ти от твоето отсъствие.
— Глупости — побърза да каже Олимпия. — Ни най-малко не се чувствах унижена. Дори не бях объркана.
Нито един от двамата мъже не й обръщаше внимание. Те дори не я чуваха. Джеърд гледаше Сийтън със студенина и досада. Но в очите му светеше опасно пламъче, което може би само Олимпия забелязваше.
— Ще се занимавам с теб по-късно, Сийтън. — Джеърд хвана Олимпия за ръката.
— С нетърпение ще очаквам този ден. — Гифорд присмехулно наклони глава. — Но и двамата знаем, че няма да намериш удобно време. Такова не е записано в твоя бележник, нали?